Решение № 1266 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2017 г.

Решение № 1266 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 327 от 06 март 2017 г., постановено по адм. дело № 1805/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменена негова заповед № РД-15-551/04 юли 2016 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Л. - А." ЕООД със седалище и адрес на управление: град Л., ул. "П." ..№... не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Л. - А." ЕООД срещу заповед № РД-15-551/04 юли 2016 г. на началника на М. П., с която на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 124в, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - търговски обект - фирмена база, находяща се в град Л., обл. Х., ул. "П." №... считано от 18 юли 2016 г. - 10:00 часа. Със същия административен акт е постановена и забрана достъпа до обекта, като на дружеството е даден срок за отстраняване на наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение. Съдът е приел, че в случая оспореният административен акт не е бил мотивиран в достатъчна степен от органа като не са били налице материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона за налагане на принудителната административна мярка, поради което е отменил заповедта за налагане на принудителната административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че при извършена на 10 февруари 2016 г. рутинна проверка за спазване разпоредбите на ЗАДС във фирмена база, включваща бензиностанция, сервизни помещения и паркинг, находящи се в град Л., обл. Х., ул. "П." №..., стопанисвана от "Л. - А." ЕООД в специален автомобил - цистерна с ДК № Х 4846 ВТ, позициониран във фирмената база е намерено неразтоварено дизелово гориво - 5259 литра газьол, предназначено за доставка в бензиностанцията без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. За констатираното на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на които от началника на М. П. е издадено наказателно постановление № 407/04 юли 2016 г., с което на основание чл. 126 от ЗАДС на "Л. - А." ЕООД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 6794,64 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз, отнети са в полза на държавата стоките - предмет на нарушението и дружеството е лишено от правото да упражнява дейност в търговския обект за срок от един месец. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Н. е императивна, като принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На жалбоподателя са наложени административни наказания за административни нарушения с две наказателни постановления. Следва да се отбележи, че при налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателните постановления. Административно-наказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка, какъвто е процесният, има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административно-наказателната отговорност. С наказателното постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството и именно това обстоятелство е обусловило и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Посочената разпоредба не съдържа изискване издаденото наказателно постановление да е влязло в сила, респективно неговия стабилитет е ирелевантен за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и административният съд. Наказателните постановления и оспорената заповед на началника на М. П. са наложени кумулативно така, както предвижда и нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Следва да се отбележи обаче, че в срока за произнасяне на настоящата касационна инстанция и при извършена служебна проверка се установи, че с решение № 158 от 18 август 2017 г., постановено по АНД № 43/2017 г., по описа на Районен съд - С., е отменено Наказателно постановление № 407/04 юли 2016 г., издадено от Началника на М. П.. Това решение е оставено в сила с решение № 298 от 20 декември 2017 г., постановено по кнахд № 257/2017 г. по описа на Административен съд Х., което решение е окончателно. Именно цитираното по-горе наказателно постановление е посочено като основание за издаването на заповедта за налагане на ПАМ. Отмяната на наказателното постановление, послужило като основание за издаването на оспорената заповед, като незаконосъобразно, налага извод за отпаднало основание и незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. При липса на наложено административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности, принудителна административна мярка "запечатване на обекта или обектите" не може да се налага. При преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ този нов факт няма как да не бъде съобразен. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба основание за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,