Решение № 14754 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2018 г.

Решение № 14754 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Бухлев, чрез адв. Г. Вълков, срещу Решение № 565 от 31.01.2018 г., постановено по адм. д. № 219 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Бухлев срещу Решение № 2-800 от 13.12.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та), с което е установена принадлежността на Р. Бухлев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът). Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които обосновават извод за неговата неправилност. Според касационния жалбоподател съдът неубедително и неправилно е ценил приобщените писмени и гласни доказателства. Свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Д. Косев немотивирано не били кредитирани. Съдът не изложил и убедителни мотиви, за да вземе предвид само частично заключението на приетата по делото съдебно - почеркова експертиза. Оспорва се, че процесните документи, въз основа на които е установена принадлежността на лицето са истински, като експертното заключение оборвало тяхната достоверност. Обръща се внимание и на факта, че разпитаният свидетел Косев не установил с категоричност, че е подписал процесния картон обр. 6. В допълнение, съдът не проявил необходимата настойчивост, за да бъде разпитан оперативен работник Рашев. Предвид изложеното и като се основава на твърдението, че достоверността на процесните документи по чл. 25 от Закона не е доказана по категоричен начин, касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на въпроса по същество с отмяната на спорното административно решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът – КРДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна на основание приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - почерковата експертиза, първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на предявеното оспорване. Гласните доказателства на свидетеля Косев относно фактическото издаване на картон образец 6 съдът ценил като нелогични и некореспондиращи с писмените доказателства по преписката. Посочил също така, че тези показания не променят установеното от представените като доказателства документи, въз основа на които се е произнесъл административният орган с процесното решение. Приел, че решението е издадено от компетентен орган, в законен състав и е взето с необходимото мнозинство съгласно чл. 8, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване на материалния закон и неговата цел, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направил извод, идентичен на установеното от Комисията, че за Бухлев са налице данни в справочните масиви - извлечение от регистрационен дневник, картон образец 6 и Писмо с вх. № 2751 от 3.07.1990 г. Въз основа на това съдът приел за доказано обстоятелството, че Бухлев, като агент на Държавна сигурност, се явява секретен сътрудник по смисъла на пар. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на Закона. Приел също така, че в досието на лицето се съдържат изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му със структурите на Държавна сигурност и Българската народна армия. Като се мотивирал, че в действията си по проверка и обнародване на събраната информация Комисията действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата, съставът на АССГ направил извод, че наличието на който и да е от алтернативно посочените в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА документи е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на този закон. Допълнил, че не е необходимо доказването на някаква дейност "за обявяване принадлежността", като се позовал на отмяната на чл. 24 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Като съобразил пар. 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона относно легалната дефиниция на понятието "документ", съдът направил извод, че "... направеното оспорване от страна на пълномощника на жалбоподателя на документите, послужили да се обяви принадлежността на доверителя му се явява неоснователно". В заключение съдът приел, че макар от страна на Бухлев да липсва подписана декларация за сътрудничество, както и доклади, докладни записки и други писмени документи, доказващи неговата съпричастност към дейността на секретните служби, самото съставяне на картон образец 6, вписването му в регистрационния дневник и образуването на лично дело, което впоследствие било унищожено, е достатъчно основание за установяване на принадлежността му към органите на специалните служби, "... дори да се приеме, че е възможно с данните му да е злоупотребено и същият да не е сътрудничил реално като агент". Решението е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения: Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изрично предвижда правото на лицата с установена принадлежност на съдебна защита срещу решенията на Комисията. Това тяхно право, уредено и гарантирано в чл. 8, ал. 4, чл. 29, ал. 6 и чл. 31, ал. 8 от Закона, се реализира по установения в АПК ред при спазване на основното изискване на административния процес, залегнало в чл. 146 АПК за проверка на петте изисквания за законосъобразност на административните актове. Тях съдът е длъжен да провери служебно и без оплаквания от страните (чл. 168, ал. 1 АПК). Засегнатите от актовете на Комисията лица имат възможност да оспорят нейното решение пред съответния административен съд и да подадат касационна жалба срещу неговото решение пред тричленен състав на Върховния административен съд. В хода на съдебното производство за доказване на твърденията си могат да използват всички допустими от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) доказателства и доказателствени средства съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 АПК (така в Решение № 4 от 26.03.2012 г., постановено по конст. д. № 14/2011 г. от Конституционния съд на Република България). Основателни са оплакванията на Бухлев за допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяната на обжалваното решение, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. Неоправдано се твърди от ответника по касационната жалба в представения по делото писмен отговор, а и в съдебното заседание пред настоящия съд (също така и в писмените бележки, представени пред АССГ), че в проведеното първоинстанционно производство пред АССГ истинността на картон образец 6 не била оспорена по реда на чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Тъкмо обратното. Установява се, че в първото по делото съдебно заседание пред АССГ на 25.05.2017 г., процесуалният представител на Бухлев – адв. Вълков изрично е заявил следното: "Настоявам за тази експертиза с оглед установяване на обективната истина, за това защото върху нито една от поправките няма заверяване, не е посочено длъжностното лице, което е извършило тези поправки и според мен всичко това създава едно достатъчно основание за недостоверност на процесния картон образец 6" (вж. л. 57, гръб, втори абзац от първоинстанционното дело). Предвид така направеното изявление от адв. Вълков, надлежно вписано в съдебния протокол, първоинстанционният съд е следвало, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК да постанови извършването на проверка на истинността на документа с нарочно определение, след като изясни дали другата страна желае да се ползва от него. Наред с това е следвало да разпредели тежестта на доказване съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като след извършване на проверката на документа е следвало да процедира съобразно чл. 194, ал. 2 или ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Оправдани са възраженията на касационния жалбоподател и за допуснато от съда нарушение, свързано с неустановяване на лицето Рашев, което да бъде разпитано като свидетел във връзка с твърденията на настоящия касационен жалбоподател за "недостоверност" на процесния картон образец 6. Вярно е, че в последното съдебно заседание пред АССГ, проведено на 9.11.2017 г. (вж. съдебен протокол от посочената дата, л. 134 от първоинстанционното дело, последен абзац), адв. Вълков е направил изявление за заличаване на свидетеля, но по причина неговото "неустановяване". Изявлението на адв. Вълков е провокирано от постъпилото по делото Писмо с вх. № 27186 от 26.09.2017 г. от директор Дирекция "Човешки ресурси" в Министерство на вътрешните работи, съгласно което единствено по фамилията Рашев свидетелят не може да бъде установен с оглед призоваването му за осъществяване на неговия разпит от съда. В тази връзка съдът не е съобразил, че разпитаният в съдебното заседание на 9.11.2017 г. свидетел Д. Косев очевидно познава Рашев, дава сведения за неговата възраст и ако съдът бе проявил процесуална активност, би могъл да установи лицето, за да бъде разпитано. Предвид изложеното, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципа на служебното начало, доколкото съгласно чл. 9, ал. 4 АПК той е следвало да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Основателни са и оплакванията на Бухлев, че съдът не обсъдил в цялост събраните по делото гласни доказателства. Установява се, че действително казаното от свидетеля Косев е фрагментарно обсъдено от АССГ, като съществени части от изявленията на свидетеля са останали встрани от вниманието му. Така съдът не е обсъдил изобщо казаното от Косев, че не познава Бухлев, както и това, че е възможно Рашев да го е помолил да "пусне" тези картони, респективно не е направил въз основа на тези показания фактически и правни изводи. Неоснователни са възраженията на Бухлев във връзка с необсъждане на заключението на съдебно - почерковата експертиза в по - голямата му част. Съдът е мотивирал становище, че заключението на експертизата, извън частта й, че са правени записвания в картон образец 6 от различни лица, е неотносимо към предмета на спора, който извод се споделя от настоящия състав. Видно е от молбата, в която Бухлев е формулирал задачите към вещото лице, че искане за изследване на подписа на лицето, подписало картон образец 6 няма (вж. л. 63 от първоинстанционното дело). Въпреки това и факта, че не се установява направено от жалбоподателя оспорване на подписа, положен в картона, предвид изявлението на процесуалния представител на Бухлев в съдебното заседание на 25.05.2017 г., че след установяване на данните на оперативните работници Косев и Рашев, ще бъде представен "съответен сравнителен материал" (вж. л. 57 от първоинстанционното дело, гръб) съдът, на основание чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да изиска уточнение на така направеното от него изявление. Доколкото не е сторил това, очевидно съдът е приел, че не е следвало служебно да формулира въпрос към експертизата в тази връзка на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК. Така е допуснал още едно нарушение на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 4 АПК, както и на чл. 171, ал. 4 от същия кодекс. В резултат на така допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, които са от категорията на съществените, първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, който макар да е валиден и допустим, по реда на касационната проверка следва да се отмени. Доколкото е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК, след отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг на АССГ при съобразяване на мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да процедира съгласно чл. 193, ал. 2 и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК съобразно изложеното по – горе, като предварително даде указание на Бухлев да уточни прави ли оспорване и на подписа, положен в картон образец 6. Предвид изложеното в касационната жалба, следва също така да изясни поддържа ли се от Бухлев искането за допускане до разпит на лицето Рашев, като при положителен отговор в тази насока да положи процесуални усилия за установяване на лицето, включително чрез преразпит на свидетеля Д. Косев по въпроса. При постановяване на решението съдът следва да вземе предвид предписанието на чл. 194 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, както и да постанови съдебния си акт след като обсъди и оцени представените относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно - почерковата експертиза в относимата към спора част поотделно и в тяхната съвкупност. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други – не, и да направи съответните правни изводи. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид всичко изложено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията - докладчик Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласна, както с правните съображения, така и с направения от мнозинството от съдебния състав краен правен извод след отмяната на Решение № 565 от 31.01.2018 г., постановено по адм. д. № 219 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г., делото да бъде върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав. В резултат на упражненото от страна на Р. Бухлев право по чл. 31, ал. 8, изр. второ от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът) е било образувано производството по адм. д. № 219 по описа на АССГ за 2017 г. В хода на това производство Бухлев е положил процесуални усилия да установи неистинността на картон образец 6 (л. 23 от първоинстанционното дело), въз основа на който Комисията е установила принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, като в резултат на предприетите в тази насока процесуални действия, според мен, по безспорен начин тази неистинност (неговата невярност) е установена. Както и мнозинството приема, неоправдано се твърди от ответника по касационната жалба в представения по делото писмен отговор, а и в съдебното заседание пред настоящия съд (също така и в писмените бележки, представени пред АССГ), че в проведеното първоинстанционно производство истинността на картон образец 6 не била оспорена по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Установява се, че в първото по делото съдебно заседание пред АССГ на 25.05.2017 г., процесуалният представител на Бухлев – адв. Вълков изрично е заявил следното: "Настоявам за тази експертиза с оглед установяване на обективната истина, за това защото върху нито една от поправките няма заверяване, не е посочено длъжностното лице, което е извършило тези поправки и според мен всичко това създава едно достатъчно основание за недостоверност на процесния картон образец № 6" (вж. л. 57, гръб, втори абзац от първоинстанционното дело). В резултат на това изявление, както и на направените в съдебното заседание и в първоинстанционната жалба доказателствени искания за допускане и назначаване на съдебно – почеркова експертиза и допускане на гласни доказателства с оглед установяване неистинността на вписванията в процесния картон образец 6, които били уважени от съда, по делото е прието заключение на съдебна експертиза и било разпитано лицето Д. Косев, вписан като оперативен работник в представения по делото картон образец 6. Тезата на мнозинството от съдебния състав почива на несподеленото от мен становище, че като не е открил с нарочно определение производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. Намирам, че предвид извършените от процесуалния представител на Бухлев и от съда процесуални действия, описани в предходния абзац, липсата на вписване в съдебния протокол досежно формалното откриване на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест в тази връзка с оглед характера на документа като официален такъв, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Волята на издателя на оспорения акт да се ползва от документа е несъмнена. Като е уважил направените от Бухлев доказателствени искания, практически съдът е допуснал по неговото искане доказателства и доказателствени средства за извършване на проверка на документа в съответствие с разписаното по чл. 194 ГПК, посредством които да бъде доказана твърдяната от жалбоподателя негова неистинност. Нещо повече, видно е от мотивите на съдебното решение, че първоинстанционният съд е неправил извод, че "... поради тази причина и направеното оспорване от страна на пълномощника на жалбоподателя на документите, послужили да се обяви принадлежността на доверителя му се явява неоснователно" (вж. стр. 5 от решението, края на трети абзац). В тази връзка, основателни са оплакванията на касационния жалбоподател срещу начина, по който съдът е ценил казаното от разпитания по делото свидетел Д. Косев. Това лице е посочено в представения по делото картон образец 6 като "оперативен работник", с датата на вербовката 6.11.1980 г. и дата на регистрация 26.11.1980 г. За него (за Косев), както в оспореното решение на Комисията, така и в представеното по първоинстанционното дело на 8.06.2017 г. писмо, подписано от нейния председател, се сочи, че съгласно вписванията в картона именно той е вербувалият Бухлев оперативен работник (вж. л. 65 от първоинстанционното дело, т. 2, трета подточка). Разпитан в хода на съдебното производство пред АССГ обаче, Косев категорично заявява, че не познава Бухлев, както и че предполага, че Рашев, който му бил колега, го помолил да "пусне" картона (вж. съдебен протокол от това производство от 9.11.2017 г., л. 134, гръб). Казаното от свидетеля не е било отчетено и съобразено от първоинстанционния съд, поради което направеният от него извод, че тези показания "... по същество не променят установеното от представените като доказателства документи, въз основа на които се е произнесъл административния орган с процесното решение" се явява необоснован. Казаното от свидетеля установява, че практически вербовка на Бухлев от Косев на 6.11.1980 г. не е извършена, тоест вписванията в картона в тази част се явяват опровергани, като за доказана следва да се приеме неистинността на неговото съдържание, тоест неверността му в тази част. Горното води на извод, че останалите два документа, на основание които е установена принадлежността на Бухлев към органите по чл. 1 от Закона (рег. дневник и писмо вх. № 2751/3.07.1990 г. с искане "по оперативни съображения да бъдат унищожени регистрационните картони на изброените там агенти, между които аг. "И.") са изготвени на база неверен документ (картон образец 6), поради което те се явяват носители на неистинска информация. Нито неистинският (неверен) документ – картон образец 6, който като оспорен не се ползва с материална доказателствена сила, нито останалите два, производни, които са носители на неистинска изходна информация, посочени в решението на Комисията, могат да мотивират и да дадат основание да бъде установена принадлежността на Бухлев към органите по чл. 1 от Закона. В допълнение и независимо от горното, съгласно разпоредба на чл. 178, ал. 2, изр. първо ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци (в казуса – зачеркване на името на Д. Косев и ръкописна добавка на името "Рашев", без съответна заверка за това в картон образец 6), се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. В подкрепа на тезата, че Бухлев е бил вербуван от Косев или от Рашев на посочената в картона дата не са представени никакви други доказателства, извън оспорения картон образец 6 и производните от него два документа. В тази насока не следва да бъдат съобразени, както соченият от Комисията в писмения отговор на касационната жалба чл. 50, ал. 2, т. 3 от Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност, така и чл. 63, ал. 3 от нея, на който се позовава в писмото по първоинстанционното дело от 8.06.2017 г. Първата разпоредба регламентира статистическа картотека № 6, а втората - попълването на нов картон образец 6 в два екземпляра, за което по делото няма данни. Във връзка с всичко изложено по – горе следва да се съобрази, че разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА има предвид всяка записана, но истинска информация, независимо от материалния й носител. В случая, както вече се посочи, според мен, по делото е опроверган фактът на вербовка от Косев, която според представения картон образец 6 би следвало да е осъществена на 6.11.1980 г., предвид което информацията в представените по делото носители е неистинска и не може да се квалифицира като "документ" по смисъла на посочената легална дефиниция, дадена в ЗДРДОПБГДСРСБНА. Въз основа изложеното намирам, че не е налице основание след отмяната на обжалваното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Считам, че спорът е изяснен от фактическа страна и делото следва да се реши по същество, като след отмяната на съдебното решение, да бъде отменено и оспореното от Бухлев решение на Комисията, с което е установена неговата принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Отрицателният отговор на основния, свързан с предмета на делото спорен въпрос, а именно: установена ли е принадлежността на Бухлев към органите по чл. 1 от Закона въз основа на намерените архивни документи, обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното административно решение, респективно на такъв за неговата отмяна. Разноски не следва да се присъждат на Бухлев, доколкото такива не се претендират от него нито в първоинстанционното, нито в касационното производство. Ето защо считам, че на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено такова по същество на спора, с което Решение № 2-800 от 13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена принадлежността на Р. Бухлев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА да бъде отменено. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Дал особеното мнение: ______________________ Съдия: /Румяна Лилова/