Решение № 2952 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2014 г.

Решение № 2952 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илия Великов Господинов, гр. Силистра, чрез пълномощника адв. Капка Гергинова, против Решение № 1923 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9204/2010 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по см. на чл. 209 от АПК. Претендира разноски по делото. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), гр. София, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения. С посоченото решение, в производство по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), съдът е отхвърлил иска на Илия Господинов срещу ИА "АА", гр. София за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, вследствие на прекратяване на служебното правоотношение в размер на 10 заплати - 13000 лева за периода 01.11.2010 г. - 01.09.2011 г. и е осъдил ИА "АА" да заплати на ищеца сумата от 95.11 лв., представляващи законова лихва върху главницата от 17.12.2012 г. - датата на депозиране на молбата за възстановяване на предишната длъжност до 28.02.2013 г. - датата на изплащане на главницата. Предвид изхода на делото съдът е осъдил ИА "АА" да заплати на Илия Господинов разноски по компенсация в размер на 3.51 лв. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с жалба, депозирана на 18.11.2010 г. Господинов е оспорил законосъобразността на Заповед № 565/01.11.2010 г. за прекратяване на служебното му правоотношение и е поискал и присъждане на обезщетение за незаконосъобразното му уволнение. По предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът е разделил производството по делото, което впоследствие е спряно до влизане в сила на решението, постановено по жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. С решение № 15417, постановено по адм. дело № 11139/2012 г. на ВАС, влязло в сила на 05.12.2012 г. оспорената заповед е отменена, при което АССГ е възобновил производството по предявения иск за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение. На 17.12.2012 г., ищецът е депозирал молба № 13-00-5364 за възстановяване на предишната му длъжност въз основа на влязлото в сила съдебно решение на ВАС. На 11.02.2013 г., със Заповед № 586 на изпълнителния директор на ИА "АА" той е възстановен на длъжност главен инспектор в Областен отдел "КО-ДАИ" - гр. Кърджали и е определено да му бъде изплатено обезщетение за времето през, което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, считано от 13.11.2010 г. - датата, от която е прекратено служебното правоотношение с отменената Заповед № 565/01.11.2010 г. Със Заповед № 640/28.03.2013 г. е изменена Заповед № 586/11.02.2013 г. в две точки. В точка I изразът "считано от 11.02.2013 г." се заменя с "считано от 17.12.2013 г. - датата на явяването му на работа". В точка II е добавено "в размер на шесткратния размер на основната месечна заплата за длъжността "началник Областен отдел "КД-ДАИ" - Силистра, която е 780 лева, което се равнява на 4680 лева, изчислени към 05.12.2012 г.- датата на признаване на уволнението за незаконно". По искане на ищеца, с оглед изчисляване на размера на обезщетението, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е оспорено, поради което е назначена допълнителна счетоводна експертиза. Допълнителното експертното заключение не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като компетентно и достоверно. С обжалваното решение въз основа на събраните доказателства и изготвената допълнителна счетоводна експертиза съдът е отхвърлил иска на Илия Господинов срещу ИА "АА", гр. София за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, вследствие на прекратяване на служебното правоотношение в размер на 10 заплати - 13000 лева за периода 01.11.2010 г.-01.09.2011 г. и е осъдил ИА "АА" да заплати на ищеца сумата от 95.11 лв., представляващи законова лихва върху главницата от 17.12.2012 г. - датата на депозиране на молбата за възстановяване на предишната длъжност до 28.02.2013 г. - датата на изплащане на главницата. Предвид изхода на делото съдът е осъдил ИА "АА" да заплати на Илия Господинов разноски по компенсация в размер на 3.51 лв. Решението на съда е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл всеки държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено незаконно, има право на обезщетение за времето, през което не е на служба поради прекратяването. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (в редакцията й от 01.07.2012 г.) предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Т. е. правото на ищеца да получи обезщетението не възниква с подаване на исковата молба, а с влизане в сила на решението, с което заповедта за уволнението е отменена като незаконосъобразна. Посочената разпоредба е материално-правна, поради което изменението й няма обратно действие, а действа занапред т. е. към правоотношения които са възникнали след 01.07.2012 г. С решение № 15417 от 05.12.2012 г., постановено по адм. дело № 11139/2012 г. на ВАС, уволнението е признато като незаконно и след тази дата за ищеца е възникнало правото да иска обезщетение относно незаконосъобразната заповед. Ето защо правилно първоинстанционният съд е определил, че в настоящия случай приложимата разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е редакцията на текста, приета с ДВ, бр. 38/2012 г., в сила от 01.07.2012 г., която определя периода на дължимо обезщетение - шест месеца, а не десет както претендира Господинов. По несъмнен и безспорен начин, съдът е установил, че за периода след уволнението до възстановяването му на работа, лицето не е заемало друга длъжност и не е работил по трудово или служебно правоотношение след прекратяване на служебното му правоотношение. Изводът на съдебния състав за размера на дължимото на ищеца, сега касационен жалбоподател, обезщетение е направен обаче без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на дължимата сума и без да са събрани доказателства в тази насока. Както се посочи по-горе нормата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл изисква обезщетението да се определя на база на брутната заплата на служителя към момента на признаване на уволнението за незаконно. След като законът изрично определя началните параметри на обезщетението, съдът е длъжен да прояви процесуална активност и да събере доказателства за изясняване на посочените в нормативния акт обстоятелства, включително чрез назначаване на експертиза още повече, че в случая служителят твърди, че е възстановен на длъжност, която е различна от заеманата преди уволнението, т. е. в противоречие с възприетото от съда възнаграждението в заповедта за възстановяване на служителя не може да се приеме за база на обезщетението. В случая в нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК не са събрани доказателства за размера на брутното или основно възнаграждение на служителя към момента на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, т. е. към 05.12.2012 г., когато влиза в сила Решение № 15417, постановено по адм. дело № 11139/2012 г. на ВАС. Съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, която обаче не е отговорила с категоричност на поставения въпрос - какъв е бил размерът на брутното трудово възнаграждение за заеманата от държавния служител отпреди уволнението длъжност към датата 05.12.2012 г. Отговорът на експерта не е категоричен, тъй като в заключението си той е посочил, че към този момент възнаграждението е "около 900 лева". Не са приложени и доказателства. Съдът от своя страна се е позовал на заключението, в което като основа на изчисляване на дължимото обезщетение е посочена заплатата на жалбоподателя към момента на възстановяването му на работа (11.02.2013 г.), което пък е в противоречие с нормата на закона. Вярно е, че тежестта на доказване на основателността и на размера на претенцията е възложена на ищеца, но това не освобождава съда от задължението по чл. 171, ал. 2 от АПК служебно да изясни предмета на правния спор и да събере доказателства, включително чрез назначаване на експертиза. В случая не са изяснени релевантните за правния спор факти и обстоятелства и не са събрани доказателства. Посочените процесуални нарушения са довели до необоснованост на съдебния акт и до постановяването му в противоречие с материалния закон, тъй като изводът на първоинстанционния съд за размера на дължимото на Илия Господинов обезщетение не се основава на относимите към предмета на спора доказателства и е направен, без да е установен действителния размер на дължимата на служителя сума за обезщетение и респ. дължимата лихва. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебния акт следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения, необходимостта от попълване на делото с доказателства и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложеното по-горе, като прояви процесуална активност за изясняване на делото от фактическа страна и за събиране на доказателства относно релевантните за спора обстоятелства. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение