Решение № 9836 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2016 г.

ВАСV отделение24.07.2017 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. Л. срещу решение рег. № 812100-7038/22.03.2016 г на Министъра на вътрешните работи, като неоснователна. Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 9836 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Д. Л. срещу мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи да постанови акт по подадено от него заявление № 812105-4/20.01.2016 г. за заличаване на обработваните негови лични данни. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, като образувано по молба срещу мълчалив отказ, а в случая е налице изричен такъв, обективиран в решение от 22.03.2016 г. на министъра, прие което за жалбоподателя не е налице правен интерес. А. моли, в случай че се приеме, че в случая се оспорва изричния отказ по заявлението на Л. жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано с подаване на заявление № 812105-4/20.01.2016 г. от жалбоподателя до министъра на вътрешните работи с искане да бъдат заличени всички негови лични данни, съдържащите се в масивите на МВР. След изтичане на срока по чл. 32 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на 03.02.2016 г. за произнасяне по заявлението жалбоподателят депозира жалба срещу мълчаливия отказ на министъра да се произнесе по заявлението му на 07.03.2016 г., изготвена на същата дата. След образуване на делото в изпълнение на дадените указания от съда да се представи административната преписка, образувана по заявлението на жалбоподателя е представено решение рег. № 812100-7038/22.03.2016 г., с което министърът след констатация, че Л. е осъден с влязла в сила на 06.07.2005 г. присъда, постановена по нохд № 2216/1999 г. по описа на Софийски градски съд - Наказателна колегия на наказание "лишаване от свобода" за срок от три години и "лишаване от право да заема длъжността "Данъчен инспектор" за срок от една година за извършени престъпления по чл. 310, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, на основание чл. 29 ЗМВР, чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. и чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. и чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД отказва заличаването на личните данни на Л. Решението е съобщено на жалбоподателя на 23.03.2015 г., видно от представената по делото на л. 35 разписка от пощенски оператор. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Доколкото в случая е оспорен мълчалив отказ да се постанови административен акт, последван от постановен изричен такъв настоящият състав намира, че в случая предмет на проверка е изричният отказ, постановен от министъра на вътрешните работи. Оспореният акт е издаден от компетентният орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 29 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЗЛД е министърът на вътрешните работи, който следва да постанови акта по чл. 32 ЗЗЛД. Същият е постановен в предвидената от закона форма - писмена и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. При постановяването на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила, като актът е постановен след извършена проверка дали в случая са налице предпоставките по чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Оспореният в настоящето производство административен акт е постановен в съответствие на материалния закон и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 28а ЗЗЛД всяко физическо лице има право по всяко време да поиска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на този закон, приложим за конкретния случай по силата на чл. 1, ал. 5, т. т. 3 - 5 ЗЗЛД. В случая от събраните доказателства се установява, че данните на Л. се обработват в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЗЛД от МВР. Обосновано и законосъобразно ответникът отказва да заличи личните данни на жалбоподателя, предвид факта на осъждането му с влязла в сила присъда, при което не са налице предпоставките по чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. При това обстоятелството дали е настъпила реабилитация или не е без значение, тъй като също не попада в изброените в цитирания текст обстоятелства, при които е допустимо заличаване на личните данни на лице, събрани и обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, което няма качество на пострадали и заявител на престъпление. Наведените доводи, че поради факта на обработване на личните му данни от МВР жалбоподателят не може да си намери работа на първо място са неотносими към предмета на спора, който е за законосъобразност на решение рег. № 812100-7038/22.03.2016 г на Министъра на вътрешните работи, а на второ е неоснователен, тъй като нито Кодекса на труда, нито Закона за държавния служител предвиждат предоставяне на такива сведения на работодател или орган по назначението, нито липсата им в информационните масиви на МВР е условие за назначаване. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

2