Решение № 6285 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2011 г.

Решение № 6285 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от "Агро Вип" ООД, гр. Варна, представлявано от управителя - Катя Николова Пачерезова, против Решение № 1654/05.07.2011 г. по адм. дело № 644/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Агро Вип" ООД, гр. Варна, против РА № 031003884/21.11.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден и частично изменен с Решение № 1026/27.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта за установени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за д. п. м. 07.2006 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури № 555/30.07.2006 г. и № 569/31.07.2006 г. издадени от "Агросинхрон В" ЕООД и по ЗДДС, за д. п. м. 10.2007 г. от отказано право на данъчен кредит по фактура № 23/16.10.2007 г., издадена от "Автотранс спринт" ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорения РА, в частта, с която е потвърден и частично изменен от директора на Д "ОУИ" - Варна е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е възприел изцяло фактическите констатации на органа по приходите, като въз основа на тях е извел изводи за законосъобразност на отказа от право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Агросинхрон В" ЕООД, в размер на 11 387.76 лева главница и 6 438.40 лева лихви, за д. п. м. 07.2006 г., поради нереалност на доставките. Приел, е че данните по делото не обосновават изводи за наличие на реално осъществени облагаеми доставки на стока по двете фактури, с предмет - царевица, реколта 2005 г., в общ размер на 247.56 т. Съдът е отказал да кредитира: приемо-предавателните протоколи, представени от оспорващия и от прекия доставчик, поради различие в съдържанието им относно предадената царевица - реколта 2005 /в единия протокол/ и реколта 2006 /в другия/; 3 бр. фактури издадени от предходен доставчик за 440 т царевица, поради това, че имат за предмет авансово плащане по тези доставки, преди още собствеността върху стоката да е преминала върху прекия доставчик, от което е направил извод, че последния не е доказал собственост върху нея за да може да я продава към датата на издаване на процесните фактури; товарителниците и експедиционните бележки, поради противоречие в количествата, натоварена и превозена от оспорващия стока, в един и същи ден, както и поради липса на превозни документи и на експедиционни бележки за цялото количество царевица по тези фактури.

Идентични изводи за липса на реална доставка, а оттук и за данъчно събитие и изискуемост на ДДС, съответно за задължение за начисляване, съдът е направил и по отношение доставката по фактура № 23/16.10.2007 г., с предмет 48.120 т царевица. По отношение на същата съдът е направил изводи, че липсват доказателства за предаване на тази стока от прекия доставчик на получателя, като: приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, както и основание за това - договор за продажба. По отношение на представените доказателства за извършен транспорт, съдът е извел изводи, че същите са противоречиви и че не установяват транспортиране на стоката от "Агротранс спринт" ЕООД до "Агро Вип" ООД.

При тези установявания съдът е извел крайни изводи, че по всички тези доставки липсва данъчно събитие, свързано с реална доставка на стоки, поради което и правото на данъчен кредит на оспорващия е отказано законосъобразно.

Така постановеното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за недоказаност на доставките по процесните фактури, а оттук и за правомерност на отказания спрямо дружеството-касатор право на данъчен кредит, свързан с тях.

1. По доставките, оформени с фактури № 555/30.07.2006 г. и № 569/31.07.2006 г., съответно ДКИ № 472/30.07.2006 г. към първата фактура, с предмет - царевица, реколта 2005 г., общо в размер на 247.56 т, издадени от "Агросинхрон В" ЕООД, по делото е установено наличието на два приемо-предавателни протокола от 09.08.2006 г. с различно съдържание относно, произведената реколта царевица - в единия е посочено "реколта 2005 г.", а в другия "реколта 2006 г.". Отразено е, че стоката се предава на купувача, с транспорт, осигурен от продавача, по 7 бр. експедиционни бележки от 1 до 9.08.2006 г., като последните не отговарят на фактурираното общо количество царевица. Не са представени доказателства за осъществен транспорт от прекия доставчик до получателя на стоката, а такива за транспорт от получателя до негови контрагенти - "Валекс 2005" ЕООД и ЕТ "Димекс" /товарителници и фактури за превоз от 19.08.2006 г. и от 02.08.2006 г., издадени от "Проматех" ЕООД и ЕТ "Рукар-Румен Медарев" на "Агро Вип" ООД/, които доказват последващи доставки, но не и процесните.

Доставките са при действието на ЗДДС (отм.), при който за признаване на правото на данъчен кредит се изисква установяване произхода на стоката и предходния доставчик. В случая не е било спорно, че предходен доставчик се явява "Яйца и птици - Зора" АД, който е и издател на представените експедиционни и кантарни бележки. За произхода на стоката прекият доставчик "Агросинхрон В" ЕООД е представил фактури № 30526/21.07.2006 г., № 30538/01.08.2006 г. и № 30541/09.08.2006 г., с издател "Яйца и птици - Зора" АД, с предмет: авансово плащане на общо 440 т царевица. При тези данни законосъобразно е приетото от органа по приходите и от съда, че авансовото плащане по тези фактури не обективира данъчно събитие - доставка на стока, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), а само частично плащане за тях, т. е. към датата на тези фактури, царевицата все още не е била предадена на прекия доставчик и същия не е придобил реално собствеността върху нея за да може да я продава на "Агро Вип" ООД. Поради това и липсата на други доказателства за този произход, правилно е прието, че по процесните доставки липсва реално предаване, поради неустановеност на стоката. Касаторът не е ангажирал други доказателства, за произхода на фактурираната стока, както и за наличието на собствена или наета складова база за съхранението й.

Наличието на реални доставки по чл. 6 от ЗДДС (отм.) е предпоставка за признаване на право на данъчен кредит, респ. липсата им представлява основание за отказ от това право, съгласно чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). Поради това, като е констатирал, че данните по делото не установяват реално извършени доставки на стоки по тези фактури и че на това основание органа по приходите е имал основание да откаже право на данъчен кредит на касатора, съдът е приложил правилно закона и решението му, в тази част се явява правилно.

1. Решението е правилно и по отношение изводите на съда за нереалност на доставката по фактура № 23/16.10.2007 г., с пряк доставчик "Агротранс спринт" ЕООД.

За разлика от доставките по коментираните по-горе фактури, тази доставка е при действието на ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./, при който "произхода на стоката" няма това значение, което имаше при действието на отменения ЗДДС. За нея е важно наличието на доказателства, установяващи реалността й в отношенията пряк доставчик-получател. В случая такива доказателства липсват, поради което изводите на съда за недоказаност реалността на доставката, а оттук и за неправомерно начислен данък, при който не е налице право на данъчен кредит, се явяват правилни.

Законосъобразно е установено, че в ревизионното производство и пред съда не са представени: договор за продажба, пътно-прехвърлителни разписки или приемо-предавателни протоколи за предаване на 48.120 т царевица от прекия доставчик на получателя-касатор, транспортни документи и др. първични документи. Представени са международни товарителници и инвойс фактури за осъществен ВОП от прекия доставчик на същата по вид стока от Гърция, чрез превозвач "Агро Резерв" ООД. Представени са и два броя товарителници за обществен автомобилен транспорт в страната от 03.10.2007 г. и от 04.10.2007 г. с получател на стоката-прекия доставчик и изпращач - гръцката фирма, които нямат пряко отношение към процесната доставка. При тези данни и констатираните противоречия в обясненията на управителите на дружеството - пряк доставчик и на получателя, относно транспортиране на стоката, изводите на органа по приходите и на съда за липса на реално осъществена доставка по тази фактура се явяват правилни. При липсата на доставка на стока по чл. 6 от ЗДДС не е налице данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, съответно не е налице условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от получателя.

От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение