Решение № 13582 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2012 г.

Решение № 13582 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Монтана, против Решение от 8.06.2012 г., постановено по адм. дело № 268/2012 г., по описа на Административен съд Монтана, с което е отменена негова заповед рег. № З-367/2.03.2012 г., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е отнето свидетелството за управление на МПС на Стефан Тодоров Стефанов от с. Сливовик, обл. Монтана. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Стефан Тодоров Стефанов, чрез процесуалния си представител е оспорил касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Монтана е отменил заповед рег. № З-367/2.03.2012 г., на Началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Монтана, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е отнето свидетелството за управление на МПС на Стефан Тодоров Стефанов. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая на Стефанов са отнети 25 контролни точки, а не предвидените в разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП 39 контролни точки, поради което и издадената заповед е незаконосъобразна. Решението е правилно. Административният съд правилно е приел, че оспореният акт на административния орган с правно основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП във връзка чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-1959/27.12.2007 г. е немотивиран съгласно изискванията на закона. Изчерпването на лимита на контролните точки на водача на моторно превозно средство, води до загубване на правоспособността му и е основание за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Нормата на закона е обвързана с изискването посочено в чл. 157, ал. 4 от ЗДвП на водача да са отнети всички 39 контролни точки, които той получава при първоначалното издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В случая липсват конкретни мотиви за приложение на чл. 171, т. 4 от ЗДвП при отнети 25 контролни точки на водача, въз основа на четири наказателни постановления, които според обжалваната заповед са влезли в сила, но не са представени от касатора в съдебното заседание за извършване на проверка по реда на съдебния контрол за законосъобразност. Тези правнозначими факти, които са останали неизяснени обосновано са квалифицирани от съда като липса на материалноправните предпоставки на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 2 Наредба № 1з- 1959/27.12.2007 г., поради което обжалваният административен акт правилно е отменен като незаконосъобразен. Въпреки предоставената процесуална възможност жалбоподателят не е представил безспорни доказателства за съответствие на фактическите и правни основания на издадения от него акт и разпоредбата на чл. 157, ал. 4, във вр. ал. 1 от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Монтана съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,