Решение № 9267 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15673/2008 г.

Решение № 9267 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15673/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Евгени Александров Асенов със съдебен адрес гр. София, ул. "Враня" 50б, ап. 6 против решение № 776 от 17.10.2008 г., постановено по адм. дело № 2661 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Навежда оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на Евгени Александров Асенов против заповед № Л-1379/7.03.2008 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание - чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като надзирател в Затвора- гр. София. С решението си първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Установената в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка не е била спорна нито пред дисциплинарно наказващия орган, нито пред съдебната инстнация. Същата се установявапо по безспорен начин от представенит ев праписката докладни записки на други служители, присъствали на извършеното действие. Установено е било, че на 12.01.2008 г. касационният жалбоподател, в рамките на дежурството му по време на свиждане на лишените от свобода, е взел от близък на лишен от свобода синя найлонова торбичка и я е прибрал в джоба на униформата си. След доклад за това действие, жалбоподателят е предал вещите, които са били три броя компакт дискове. Въз основа на образуваното дисциплинарно производство са събрани писмени доказателства, неоспорени от жалбоподателя. В обжалваната заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че с действията си служителят е нарушил разпоредбите на чл. 249, т. 5 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията, действията представляват нарушение на етичните правила за поведение на служителите в МВР и уронват престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта съответства на материалния закон. Приложеното от наказващия орган правно основание съответства на действително установените факти. Деянието от обективна страна - действията на жалбоподателя и обстановката, при която са извършени, установяват по безспорен начин нарушение на чл. 249, т. 5 и т. 11 от ППЗИН. Възражението, че вещите не представляват ценности е неоснователно. Ценност е всяка вещ, която може да бъде оценена в пари. Начинът по който деянието е извършено - за да вземе плика, жалоподателят е бръкнал в джоба на посетител, след което го е скрил в собствения си джоб, безспорно сочи на действие, уронващо престижа на службата, доколкото сочи на възможност за корупционна практика. В този смисъл действието нарушава етичните правила за поведение на държавните служители в дирекцията. Нарушението на етичните правила, съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, задължаващо наказващия орган да наложи дисциплинарното наказание "уволнение". В случая без значение е обстоятелството, дали действието са причинени вреди. Уронването престижа на службата, което е последица от деянието, е достатйчно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Като е приел, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от комтетентен орган, в изискуамата форма при правилно приложение на административнопроизводствените правила и материалния закон, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение