Решение № 9 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2013 г.

Решение № 9 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез процесуалния й представител - юрисконсулт Татяна Кулинова, срещу решение № 238 от 10.01.2013 г. по адм. дело № 9029 по описа за 2012 г. на Административния съд - София-град (АССГ), първо отделение, трети състав, с което е обявено за нищожно решение № 588 от 8.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ешкевари Сабет Фаегех - гражданка на Иран. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че решаващият състав на АССГ неправилно е приел неизпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 931 от 19.01.2011 г. по адм. дело № 4942 от 2010 г., предвид нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, според която при връщане на преписката на съответния административен орган за ново разглеждане не се предписва крайният резултат. Твърди, че органът е длъжен да се съобрази с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, но сам решава какво ще отсъди. Счита, че съдебният състав на АССГ не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка. Иска отмяна на решението. Ответникът - Ешкевари Сабет Фаегех, чрез процесуалния си представител - адв. Нилсен, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на АССГ е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на оспорването на жалбоподателката. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. На 18.09.2009 г. е постъпила молба за закрила с вх. № 880 от 18.09.2009 г. от Ешкевари Сабет Фаегех - гражданка на Иран. Проведено е административно производство по искане за предоставяне на закрила по ЗУБ и след приключването му председателят на ДАБ се е произнесъл с решение № 128 от 11.03.2010 г., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Кандидатката е обжалвала административния акт. С решение № 931 от 19.01.2011 г., постановено от Върховния административен съд - трето отделение, по адм. дело № 4942 от 2010 г., решението е отменено в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново разглеждане за предоставяне на хуманитарен статут с указания по тълкуването и прилагането на закона, а в останалата част жалбата е отхвърлена. Отправена е покана за провеждане на интервю с рег. № УП-3874 от 18.02.2011 г. до Ешкевари Сабет Фаегех, с което е започнало ново административно производство по чл. 9 от ЗУБ. С решение № 588 от 8.08.2012 г., издадено от на председателя на ДАБ, отново е отказано предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. Административният орган е констатирал наличие на разминаване и противоречия в посочените от лицето обстоятелства по време на интервютата. Ешкевари Сабет Фаегех обжалва решение № 588 от 8.08.2012 г. на председателя на ДАБ пред Административния съд - София-град. С решение № 238 от 10.01.2013 г. АССГ е приел, че обжалваното решение № 588 от 8.08.2012 г. е нищожно предвид постановяването му в противоречие с дадените указания в решение № 931 от 19.01.2011 г. по адм. дело № 4942 от 2010 г. на Върховния административен съд. За да прогласи нищожност на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма. Обосновал своя акт с мотиви, че при новото решаване компетентният административен орган не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд по прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, която урежда основанията за предоставяне на хуманитарен статут, и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на АССГ, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени с решение № 931 от 19.01.2011 г. по адм. дело № 4942 от 2010 г. на Върховния административен съд по прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, която урежда основанието за предоставянето на хуманитарен статут на чужденец. Неоснователно е касационното възражение, че АССГ неправилно е приел несъобразяване с указанията на тричленния състав, дадени с решение № 931 от 19.01.2011 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и касационният жалбоподател се е позовал на тази нищожност. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдебният състав на АССГ е трябвало да обсъди фактите и обстоятелствата от административната преписка, тъй като решението е нищожно и като такова то не съществува в правния мир. Предвид изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно като обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,