Решение № 11835 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2011 г.

Решение № 11835 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Анона" ООД, гр. Плевен, против решение № 540 от 14.10.2011 г., по адм. дело № 865/2010 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което жалбата на дружеството против разпореждане № 17/29.09.2010 г. за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от официален ветеринарен лекар към Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) - Плевен, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспореното разпореждане да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - официален ветеринарен лекар към РВМС - Плевен, сега Областна дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) - Плевен (§ 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ) оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - Плевен да бъда оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящия състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Плевен е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспореното разпореждане № 17/29.09.2010 г. за насрочване за унищожаване на продукти и храни от животински произход, собственост на жалбоподателя "Анона" ООД, гр. Плевен (удостоверение от 12.10.2010 г. на Агенцията по вписванията), е издадено от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) официалният ветеринарен лекар е компетентен да наложи принудителна административна мярка с характера на описаната. Законосъобразно е и заключението, че оспореният акт е постановен при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 253, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗВМД насочването за унищожаване на храни от животински произход е извършено с разпореждане. Последното е в писмена форма и в него са посочени правното и фактическо основание за издаването му. Актът е постановен съгласно чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД и като причини за издаването му са посочени липса на идентификационна маркировка за произход на съхраняваните месни продукти, отклонения от изискванията за съхранение, нарушения на опаковките и промяна на цвета на продуктите, опаковане на продукти от различни партиди в една - нарушения, описани подробно в протокол от 29.09.2010 г. и 8 броя актове за забрана № № 004101/25.08.2010 г. № 004102/25.08.2010 г., № 004103/25.08.2010 г., № 004104/25.08.2010 г., № 004105/25.08.2010 г., № 004106/25.08.2010 г., № 004107/25.08.2010 г. и 004108/25.08.2010 г. С това са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. Възраженията, че стоките не се индивидуализирани също е неоснователно. Разпореждането съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него и в съпътстващите го документи храни и продукти от животински произход следва да бъдат насочени за унищожаване, като са посочени мястото и начина на унищожаване. Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са индивидуализирани със съставения протокол от 29.09.2010 г., подписан от комисията, извършила проверката, в който е посочено, че подробно описаните в протокола продукти, находящи се в предприятие за препакетиране, собственост на жалбоподателя подлежат на унищожаване по следните причини - възбранени с акт за забрана № 0004109/09.09.2010 г. и описани в протокол № 163 от 9.09.2010 г. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е започнало по повод получено писмо рег. № 17216/25.08.2010 г. на заместник-директора на ГДБОП - МВР - София, което е наложило извършването на съвместна проверка от органите на ДВСК и на полицията. Въз основа на писмото от МВР, директорът на НВМС е разпоредил извършването на проверка и е определил служителите, които да я извършат. Данните по делото сочат, че оспореното разпореждане е съставено в съответствие с изискванията на чл. 257, ал. 2 и чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки че в протокола, неразделна част от оспорения акт не е описано основанието, на което се насочват за унищожаване процесните продукти, в протокола се съдържа позоваване на протокол от предходна извършена проверка № 163/2010 г., в който тези суровини са описани подробно, както е описано и, че същите са без документи за произход. В хода на извършваните проверки, резултатите от които са станали основание за издаване на оспореното разпореждане, са присъствали служители на проверяваното предприятие, същите са били връчени на представители на предприятието, както и актовете за забрана и процесното разпореждане. Всички актове за забрана, както и оспореното разпореждане № 17/29.09.2010 г. са връчени на представител на проверяваното дружество срещу подпис. По този начин дружеството е уведомено за всички действия на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство. Обстоятелството, че постановеният административен акт е съобщен на страната чрез присъствалия на проверките служител на дружеството- жалбоподател не опорочава административното производство. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Следователно актът е съобщен на страната при спазване на горните изисквания. По този начин правото на защита на страната не е накърнено, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби също са законосъобразни. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. При извършените в склада на дружеството - жалбоподател проверки е установено наличие на стоки от животински произход без етикети и маркировка, които да ги идентифицират, да означат техния произход и годност, както и продукти с нарушена цялост на опаковката, с променен цвят, а също и преопаковани продукти от различни партиди без възможност за идентификация. Тази нарушения са отразени в протокол и с оглед направените констатации, правилно, при условията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, е издадено оспореното разпореждане, с което храните и продуктите са насочени към унищожаване. Правилно е заключението на съдебния състав, че разминаването в данните по партидните карти и етикетите на продуктите или липсата на етикети е пречка да се установи произхода на стоката и нейната годност. Поради това при липсата на етикети и идентификационна маркировка върху продуктите, която да гарантира, че и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания (§ 1, т. 41 от ДР на ЗВМД), законосъобразно е преценено, че тези изисквания са нарушени, което предпоставя правото на контролния орган да упражни предоставените му правомощия. Системата за самоконтрол, обхващаща системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (НАССР), въведена от дружеството, е условие за експлоатация на обекта (чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), но не изключва и не елиминира задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките, нито правомощията на контролните органи по проверка на съответствието на съхраняваните храни и продукти от животински произход с нормативните изисквания. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Плевен е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените протоколи, описи, заповеди за забрана и разпореждането за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, както и събраните в хода на процеса писмени доказателства аргументират изводите на съдебния състав за извършената в склада на дружеството - жалбоподател проверки, констатациите от тях, допуснатите от "Анона" ООД нарушения на нормативните изисквания при съхранението и търговията със стоки и храни от животински произход, както и за законосъобразността на предприетите от контролния орган действия. Заключенията на първоинстанционния съд относно законосъобразността на постановеното разпореждане се обосновават и от изслушаната комплексна експертиза, която установява несъответствие между представените от дружеството документи и намерените стоки и храни, насочени по-късно за унищожаване и от обстоятелството, че доказателства, опровергаващи констатациите в посочените по-горе документи, съставени от контролните органи, както и такива в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на документи, установяващи произхода на стоките, не са ангажирани. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните. Показанията на свидетелите са интерпретирани с оглед останалите доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени и крайните изводи на съдебния състав, че разпореждането е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд - Плевен решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство (пълномощното на адв. Беева не съдържа данни за изплатено възнаграждение), съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба, въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,