Решение № 12308 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16134/2009 г.

Решение № 12308 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16134/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите /правоприемник на Държавна агенция по горите/ срещу решение № 431 от 14.10.2009 г. по адм. д. № 106/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите - гр. София против заповед № РД-14-138 от 03.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново, с която е одобрено протоколно решение № 4 от 28.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи по приложението на материалния закон, както и че не са изследвани обстоятелствата относно включването на гори в списъка на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С писмени бележки чрез упълномощен юрисконсулт Мурад се поддържа, че решението е неправилно и се излагат доводи за нарушение на материалния закон аргументирани с това, че съдът не се е съобразил с релевантните факти по спора относно характера на имотите и че неправилно комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е приела, че са земеделски земи оспорените имоти, които принадлежат към държавния горски фонд /ДГФ/. Касационният жалбоподател моли, да се отмени обжалваното решението и по същество бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните чрез упълномощен мл. юрисконсулт Кънчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба с подробни доводи в писмени бележки и с искане, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - кметът на община Свищов редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че правилно съдът е приел, че спорните имоти не са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ и правилно са определени по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, като земеделски. Излага, че по делото е била назначена съдебна експертиза според, която установила, че имотите предмет на правния спор са отразени в КВС, като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ временно стопанисвани от общината съответстват на влезлия в сила план за земеразделяне и одобрената карта, а в съответствие с чл. 6 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост е регламентиран редът за създаването на картата на възстановената собственост, която обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Смята, че лесоустройственият проект според който касатора твърди, че спорните земи са горски фонд не фигурира в КВС и не е част от тази карта и правилно комисията в своето решение не се е съобразила с него. Смята, че за Държавната агенция по горите /сега ИАГ/ съществува правна възможност да инициира промени в КВС по реда на Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на КВС при установяване на грешки в нея или да повдигне спор за собственост пред гражданските съдилища. Излага, че са спазени изискванията на чл. 45в ППЗСПЗЗ от комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което предлага да бъде потвърдено решението на АС-Велико Търново, като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 431 от 14.10.2009 г. по адм. д. № 106/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите - гр. София против заповед № РД-14-138 от 03.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново, с която е одобрено протоколно решение № 4 от 28.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен и правилен, издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, с посочено правно и фактическо основание, като не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават волеизявлението. Съобразил е назначаване на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в съответствие с определения в закона състав, която е разгледала представените й извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост /КВС/ по начин за възстановяване по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата на Община Свищов. Решението е взето при необходимия кворум и обикновено мнозинство, което не се променя с подписването на един от членовете й с особено мнение. Съдът е приел, че няма доказателства, че определянето на процесните имоти и части от имоти като земеделски земи е извършено в нарушение на ЗСПЗЗ, след като правилно са отразени като земеделски в КВС и поради това правилно и въз основа на обединена КВС за земеделски земи и горски територии, която е влязла в сила и в която са отразени земеделските земи и гори, които са включени в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ като земи по чл. 19, ал. 1 от същия закон, което решение е одобрено от директора на Областната дирекция "Земеделие", който действа при обвързана компетентност съобразно процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно, не са налице твърдяните нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, както и да не съответства на материалния закон. Държавната агенция по горите /сега Изпълнителна агенция по горите/ е оспорила протоколно решение № 4 от 28.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което е одобрено със заповед № РД-14-138 от 03.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Велико Търново, в частта за 246 имоти по Приложение № 1, раздел I, т. 1 и раздел II, т. 1 от протоколното решение на територията на Община - Свищов, поради това, че в тях са включени имоти, които представляват гори по смисъла на Закона за горите. Според жалбоподателя посочените 246 имоти са гори по смисъла на Закона за горите (чл. 2) и не са земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ (чл. 2). Незаконосъобразността на обжалвания протокол се състои в това, че чрез него се дава възможност общината да стане собственик на гори от горския фонд в нарушение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. ЗСПЗЗ предвижда тази възможност в случаите, когато земеделските земи не са потърсени от техните собственици и са останали след възстановяването на правата на собствениците за временно стопанисване от общините по силата на чл. 19 от същия закон, а горите, останали след възстановяване на правата на собствениците, остават държавна собственост по силата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост", а съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тези разпоредби следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП), в какъвто смисъл е становището на жалбоподателя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия в: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като легалните им определения са дадени в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Правилни е преценката на решаващият съд, че в конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за имотите на територията на Община - Свищов и конкретно посочените землища на имотите, както и че е налице обединена КВС за земеделски и горски територии с отразени непълноти и грешки, която е влязла в сила. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Правно релевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата и настоящата касационна инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В тази връзка са безспорни изводите по назначената съдебно-техническа експертиза. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". Правилна е преценката на съда, че установяването на собствеността на имотите и характера им на гори, не се извършва в производството по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а по общия исков ред, респ. по реда на Наредба № 49 от 05.11.2004 г. на МЗГ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,