Решение № 8853 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15252/2011 г.

Решение № 8853 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15252/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Елеонора Карамфилова Кожухарова от гр. София, срещу решение № 4441 от 17.10.2011 г., постановено по адм. д. 1021 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповедта на кмета на район "Витоша" на Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, да се отмени и обжалвания акт, като се присъдят сторените разноски. От ответната страна по касационната жалба е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за нейната неоснователност. В него са изложени твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли се, съда да остави в сила обжалваното решение, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено след изяснена фактическа обстановка. В хода на производството е било установено, че имотите са публична държавна собственост, които попадат в обхвата на резиденция "Бояна" и върху тях са извършени благоустройствени мероприятия по озеленяване. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Елеонора Карамфилова Кожухарова срещу заповед № РД-09-236 от 23.07.2010 г. на кмета на район "Витоша" на Столична община (СО), с която е одобрено решение № 10 по протокол № 11 от 8.07.2010 г. на заседанието на техническата комисия, назначена с негова заповед във връзка с издаването на скици и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Според заповедта имотите, за които е поискано издаването на скица и удостоверение са определени за изцяло застроени, поради това, че попадат според застроителния и регулационен план на местността "Резиденция Бояна", според посочените в заповедта заповеди и са част от УПИ II, кв. 269 А, м. "Бояна" В заповедта е посочено освен това, че УПИ II, кв. 269 А е публична държавна собственост, за който са съставени акт № 03531 от 12.12.2003 г. и досие (РЗ) 031 и акт за държавна собственост № 6296 от 5.08.1992 г. Той е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност. Между страните не е имало спор относно активната им и пасивна легитимация. Спорът се е концентрирал относно това дали имотите са били застроени. За неговото изясняване съдът е назначил комплексна експертиза от вещо лице със специалност промишлено и гражданско строителство и вещо лице със специалност озеленяване, прието от страните без оспорване. От него е прието за установено, че бивш имот с пл. № 30073, кад. лист № 566, 592 съдържа по графични данни 1238 кв. м, попада в предвиденото по регулационния план и реализирано мероприятие - Резиденция "Бояна". В него са изпълнени благоустройствени мероприятия като вертикална планировка, озеленяване, изградена асфалтова алея, декоративно алейно осветление. Затревената площ е неподдържана. В заключението е посочено, че бивш имот с пл. № 30123, кад. лист № 591, съдържа по графични данни 649 кв. м също попада в предвиденото по регулация и реализирано мероприятие-Резиденция "Бояна". Върху него също е изпълнена вертикална планировка и озеленяване. Върху част от имота терена е моделиран с облагородена почва и поддържана затревена площ, а в останалата част са засадени декоративни иглолистни и широколистни дървета на видима възраст 30-35 години, по видове, изброени в заключението. Тази част от имота е неподдържана, непроходима. При тези фактически установявания и приложените писмени доказателства съдът е направил извод, че заповедта на кмета е законосъобразна, като при издаването й е спазено изискването за форма. По тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото безспорно е установено, че и двата имота попадат в обхвата на терен, който е публична държавна собственост, отреден за Резиденция "Бояна", а мероприятието по отреждането е реализирано изцяло. Правилни са изводите на съда, че вертикалната планировка и озеленяването са строителни дейности по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, поради което правилно имотът е определен за изцяло застроен. Благоустройствените мероприятия включително и озеленяването са част от реализирането на цялостното мероприятие по изграждането на резиденцията, която е комплекс от мероприятия. Без значение е обстоятелството, че част от озеленената система не е поддържана. В касационната жалба само са наведени доводи относно неправилността на решението без те да са обосновани и мотивирани, поради което не могат да бъдат и обсъждани. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на сторените разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Касаторката ще следва да бъде осъдена да заплати на кмета на район "Витоша" на СО разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение