Решение № 9022 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2016 г.

Решение № 9022 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) срещу решение № 4084 от 13.06.2016 г., постановено по административно дело № 98/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е осъдена да заплати на С. Г. П. обезщетение, за времето, през което е не е заемала държавна служба. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което размера на обезщетението да бъде намален. Ответникът по касационната жалба - С. Г. П. чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежното му сезиране с искова молба за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал необходимите доказателства въз основа на които установява, че заповед № П-17/06.03.2014 г. на Председателя на ДАМТН, с което е прекратено служебното правоотношение с П. е отменено с влязло в сила на 02.12.2015 г., както и че същата не е полагала труд по служебно или трудово правоотношение за периода от шест месеца след уволнението й правилно е приел исковата молба за допустима. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът е установил, че към момента на признаване на уволнението на П. за незаконно - 06.04.2015 г. същата не е получавала за срок от шест месеца възнаграждение за положен от нея труд като държавен служители или по трудово правоотношение. Този извод на съда е обоснова и подкрепен от събраните в хода на производството доказателства - копие от служебна и трудова книжки и справка - данни за осигуряването на лицето за периода 01.03.2014 г. до 30.09.2014 г., от които безспорно се установява, че след уволнението си П. е била безработна за посочения период. Правилно и в съответствие с нормата на закона е определени и базата за определяне размера на дължимото обезщетение - момента на признаване на уволнението за незаконно, съобразно изискванията на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като същото е определено като размера на основната заплата за длъжността, заемана от П. към този момент, независимо, че същата е заета от друг служител. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение