Решение № 15023 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2013 г.

Решение № 15023 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Левент Бейхан Нуредин, живущ в гр. Добрич срещу решение № 67 от 10.04.2013 г. по адм. д. № 98/2013 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 156/2012 от 23.02.2012 г., издадена от началника на РУП при ОД на МВР-Добрич, с която му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно до заплащане на дължимата глоба. Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че заповедта за налагане на мярката не е мотивирана, не е посочил коя от наложените му глоби следва да заплати за да отпадне основанието за налагане на мярката, жалбоподателят не е бил наясно за какво нарушение е наложена мярката. Счита, че съдът не е установил основанието за налагане на мярката - актът за установяване на административно нарушение № 156/23.02.2012 г. или наказателно постановление № 1440/2010 г. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Член 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП разпорежда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 - до заплащане на дължимата глоба, а чл. 157, ал. 8 предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Оспорената пред съда заповед е издадена въз основа на съставен акт № 156/23.02.2012 г., с който е констатирано, че на 23.02.2012 г., в гр. Добрич, при движението си по бул. Добруджа, в посока бул. 25-ти септември, до бензиностанция "ЕКО", жалбоподателят е управлявал лек автомобил Рено Рапид, собственост на друго лице, с изтекъл срок на наказателно постановление, с което е нарушил чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. В актът е посочено, че е иззето като доказателство наказателно постановление № 1440/2010 г. и свидетелството за управление на моторно превозно средство на Нуредин. Със заповед № 156/2012 от 23.02.2012 г., предвид съставеният акт, за нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, за това, че не носи вместо контролен талон връчено наказателно постановление или решение, определение на съда / което трябва да е в едномесечния срок от влизането му в сила/, спрямо жалбоподателя, е приложена принудителна администативна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно до заплащане на дължимата глоба. Установено е и не е спорно, че иззетото при съставяне на акт № 156/23.02.2012 г. наказателно постановление № 1440/2010 г. е влязло в сила на 29.07.2011 г. /предвид представения по делото препис на решение № 40 от 26.05.2011 г. по нахд № 560/2011 г. на ДРС /т. е. към датата на съставяне на акта и към датата на издаване на заповедта за прилагане на мярката, носеното наказателно постановление не заменя контролният талон. Правилно е прието е от съда, че представените по делото от оспорващия две наказателни постановления от 2009 г., връчени му на 01.03.2011 г. и данните за обжалването им, както и заявеното от оспорващия в с. з., проведено на 03.04.2013 г., не обосновават различен от вече направения извод. В тежест на водача на МПС е да представи пред контролните органи при проверката наказателно постановление заменящо контролния талон. Правилно е прието от съда, че непосочването в заповедта за налагане на принудителна администативна мярка на конкретното наказателно постановление, което е влязло в сила и за което е изтекъл едномесечният срок по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, не води до незаконосъобразност на заповедта. Тези обстоятелства са посочени в акта, въз основа на който е издадена заповедта за налагане на мярката. Пред съда жалбоподателя е представил други две наказателни постановления от 03.06.2009 г. и от 07.07.2009 г., като заявил, че ги е обжалвал пред РС Балчик и пред РС Велинград, решенията не били в негова полза и не ги е обжалвал пред административен съд. Възразявал е, че по отношение на задълженията по наказателните постановления е изтекла давността. Правилни са изводите на съда, че без правно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на мярката е дали влезлите в сила наказателните постановления, издадени на жалбоподателя, подлежат на принудително изпълнение. При положение, че жалбоподателя е считал, че не дължи заплащане на глоба по наказателните постановления поради изтичане на давност, е следвало да иска връщането на свидетелството за управление на това основание, а не може да прави доводи за погасяване на задълженията по давност в производството по налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Евентуално прилагане на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН се относимо в изпълнително производство. След като наказателното постановление което е носел жалбоподателя е било влязло в сила, много повече от преди един месец, каквото е изискването на чл. 157, ал. 8 от закона, той следва да заплати глобата или да установи по надлежен ред, че е изтекла давността по чл. 82, ал. 1 ЗАНН за изпълняване на административното наказание пред административния орган, за да му бъде върнато свидетелството за правоуправление. При положение, че има наложени глоби и по други наказателни постановления, жалбоподателят следва да установи твърдяните от него обстоятелства по чл. 82, ал. 1 ЗАНН пред органите на МВР или да заплати глобите. При положение, че другите наказателни постановления, на които жалбоподателят се е позовавал пред съда, не са влезли в сила, то следва да се има предвид, че той не ги е носил при управлението на МПС, поради което също е налице нарушение. Неоснователно се твърди, че в заповедта не е посочено на какво основание е наложена принудителната административна мярка. Тя е издадена въз основа на акта за установяване на нарушение. В случая той няма характер на акт за установяване на нарушение в административно- наказателно производство, а представлява акт с който е установено административно нарушение по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение