Решение № 1418 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 68/2017 г.

Решение № 1418 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 68/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Д. Ж. от гр. Н., чрез адв. Пенев, против решение № 1788/04.11.2016 г. постановено по адм. дело № 1496/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Ж. мотивира отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяна на решението или алтернативно иска прогласяване на заповед за задържане рег. № 30433/18.07.2016 г. за нищожна. Ответникът инспектор при "Криминална полиция към ОДМВР - Б., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Д. Ж. срещу заповед за задържане рег. № 30433/18.07.2016 г., с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от инспектор при "Криминална полиция към ОДМВР - Б., като неоснователна. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалният закон. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице наведените от касатора отменителни основания. Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР "задържане за срок от 24 часа". Основание за задържането е наличието на данни, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на чл. 316 вр. чл. 308 НК. Данните са изложени в докладна записка рег. № 251р-19656 от 18.07.2016 г. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането и административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. За разлика от мярката за неотклонение "задържане под стража" по чл. 56 от НПК, при задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно "данните" да са от такова естество, че към момента на задържането да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление. Следователно, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката е задържана във връзка с информация свързана с управителите на контролираните от нея и от В. П. таксиметрови компании. При подаване на заявления за издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници на територията на община Несебър са приложени копия от неистински документи. До знанието на полицейския орган е достигнала информация, че С. Ж. и В. П. са разбрали за проверка от служители на отдел "Икономическа полиция" и се готвят да унищожат неистинските документи, съхранявани в централния офис на таксиметровите фирми, в самите лица или в управителите на таксиметровите фирми. Информацията доведена до знание на полицейския орган обосновава извода, че законът не изисква "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК, които да обосноват основателно предположение, че е извършено престъпление, като основание за образуване на досъдебно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Не е допуснато нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), защото задържането е "законосъобразно", спазен е редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение