Решение № 3343 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13352/2020 г.

Решение № 3343 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13352/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кисс-707" ЕООД, [ЕИК], гр. Ихтиман, срещу Решение № 1070 от 20.10.2020 г. на Административен съд София - област, постановено по административно дело № 350/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение №BG05 М90 Р001-1. 023-0084/4 от 27.02.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., с което е отказано верифицирането на разходи в размер на 309 510, 36 лв. по проект "Бизнес център за насърчаване на предприемачеството". Касационният жалбоподател – "Кисс-707" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че представеният по делото документ от 15.10.2018 г. представлява сигнал по смисъла на закона, тъй като не дава ясна референция за конкретния проект и описание на нередността. Дейността "обучения" по проекта е стартирала много след подаването на жалбата, входирана като сигнал в системата ИСУН. Проверката, която съдът визира на стр. 7, абзац втори от съдебното решение и която е обективирана в доклада на АФКОС е от март 2019 г. Не става ясно какво общо има тази проверка със сигнала от 15.10.2018 г. Твърди необоснованост на съдебното решение поради изводи на съда в противоречие с представените по делото доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт и да се върне преписката за ново произнасяне от административния орган. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адвокат О. Н. – Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна. Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От представените по делото доказателства се установява следното: "Кисс-707" ЕООД е подал проектно предложение №BG05 M90 P001-1. 023-0084, "Бизнес център за насърчаване на предприемачеството" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020. В проектното предложение изрично е посочено, че бенефициер е "Кисс-707" ЕООД, а партньор по проекта е "Сивани" ООД, а като дата на стартиране на проекта е посочено 01.07.2018 г. На 24.04.2018 г. между "Кисс-707" ЕООД - кандидат и "Сивани" ООД - партньор е подписано Споразумение между кандидат и партньор. На 18.06.2018 г. между "Кисс-707" ЕООД и Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. №BG05 M90 P001-1. 023-0084-C01, за изпълнение на проект "Бизнес център за насърчаване на предприемачеството". Изрично в т.. 2. 3 от договора е записано, че изпълнението на дейностите по договора започва на 01.07.2018 г. На 04.10.2018 г. до вицепремиера Томислав Дончев е подаден сигнал, наименован жалба, с твърдения за неправомерно усвояване на средства по Еврофондове. Твърди се, че три физически лица и седем фирми, които печелят проекти, водят фиктивни обучения на трайно безработни. Между фирмите, по отношение на които се твърдят нарушения, са и бенефициерът и партньорът по процесния проект – "Кисс-707" ЕООД и "Сивани" ООД. На 15.10.2018 г. така описаният сигнал е регистриран в системата ИСУН по проект №BG05 M90 P001-1. 023-0084, "Бизнес център за насърчаване на предприемачеството". От представеното по делото писмо, рег. № 817600-12 86 от 29.11.2019 г. на директора на Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) се установява, че по отношение на твърдения за извършени неправомерни дейности в хода на изпълнение на процесния проект, се води разследване от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). На 27.02.2020 г. е издадено обжалваното в настоящото производство Решение №BG05 М90 Р001-1. 023-0084/4, с което на основание чл. 64, ал. 1, предл. второ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), не са верифицирани разходите по Искане за плащане № 3 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.07.2019 г. – 01.01.2020 г. по проект "Бизнес център за насърчаване на предприемачеството" с №BG05 M90 P001-1. 023-0084. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. След анализ на чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., в сила от 28.10.2017 г.), съдът приема, че към момента на издаване на оспореното решение е била налице започната процедура по администриране на нередност по отношение на бенефициента "Кисс-707" ЕООД и партньорът му "Савани" ООД. Счита, че е налице надлежно регистриран сигнал както по отношение на бенефициера "Кисс-707" ЕООД, така и по отношение на партньорът му по проекта "Сивани"ООД. Първоинстанционният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице ясно описание на нарушението, тъй като видно в сигнала, дал повод за регистрирането на сигнал за нередност е, че е описано конкретно, ясно и точно нарушението - фиктивно извършване на обученията и съмненията за пране на пари. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че сигналът за нередност касаел партньора по проекта му "Сивани" ООД, от което не би следвало това да е основание за неверифициране на разходите на бенефициера. Дейност 2 не е отделна от всички други извършени дейности по проекта и няма как да се верифицират разходите по останалите дейности, тъй като неизпълнението на дейност 2 е основна дейност по проекта, без която същият не би бил допустим за финансиране. Неизпълнението на основната дейност е основание и за прекратяване на административния договор на основание чл. 3.56 вр. с чл. 39 ЗУСЕСИФ. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Не се установяват твърдените от касатора пороци на съдебното решение, свързани със съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на касатора, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Съобразно чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕСИФ, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В съответствие с чл. 69, ал. 2 ЗУСУСИФ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. От представените по делото доказателства се установява, че на 15.10.2018 г. е регистриран сигнал за нередност по процесния проект "Бизнес център за насърчаване на предприемачеството", с бенефициер "Кисс – 707" ЕООД. От съдържанието на сигнала изрично се установява, че последният касае и партньора и бенефициера по проекта. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на "сигнал за нередност" по смисъла на § 1, т. 3 ДР на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ) съответстват на доказателствата по делото, като за пълнота следва да се отбележи, че процедурата може да започне и по инициатива на органа и в този случай не е необходим сигнал. Доводите на касатора, че установените нередности са единствено по отношение на неговия партньор "Сивани" ООД, поради което неправилно е ангажирана отговорността на "Кисс - 707" ЕООД, са неоснователни. Съгласно чл. 3.17 от административния договор, бенефициерът е длъжен да сключи споразумение със своя партньор и да му предостави копие от договора при спазване разпоредбите на чл. 3.29 от договора, в който изрично е предвидено, че само бенефициерът е отговорен пред Управляващия орган за изпълнението му. Същото е посочено и в чл. 4, ал. 1 от Споразумението между двете дружества, като изрично в ал. 2 е договорено, че когато неизпълнението се дължи на задължение на партньор по проекта, кандидатът "Кисс – 707" ЕООД има право да иска от него вредите, които е претърпял вследствие на това неизпълнение. Разпоредбата на чл. 2.3. от административния договор изрично предвижда, че изпълнението на дейностите започва от 01.07.2018 г. и както правилно приема решаващият съд, допустимостта на разходите по дейност 2 е свързана с останалите дейности по проекта, поради което възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Изложеното установява неоснователността на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал закона и е подвел доказаните факти към приложимите разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно поради което съдът следва да го остави в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд