Решение № 3049 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2019 г.

Решение № 3049 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. С. от [населено място], чрез адв. Петрова срещу решение № 246 от 15.02.2019 г. по адм. дело № 3167/2018 г. по описа на Административен съд – Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № 3055/25.10.2018 г. на заместник – кмета по "Строителство инвестиции и регионално развитие" на О. Б., ведно със законните последици. Претендира присъждане на разноски. Ответникът заместник – кмет по "Строителство инвестиции и регионално развитие" на О. Б., чрез главен юрисконсулт С. Б., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 3055/25.10.2018 г. издадена от заместник – кмета по "Строителство инвестиции и регионално развитие" на О. Б., с която на основание чл. 225 а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223 ЗУТ е наредено на С. С. да премахне извършения от него незаконен строеж, представляващ "Склад" – едноетажна постройка, с приблизителни размери 5, 00/5, 50 м., средна височина 2, 70 м. разположена до западната фасада на двуетажна масивна страда, находяща се в ПИ с идентификатор 07079.8.851 по КК на гр. Б.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Установено е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, описан в заповедта и констативния акт, който е извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изложени са мотиви, че нито в административното, нито в съдебното производство се твърди наличието на инвестиционни проекти и на разрешение за строеж за процесната постройка. При така установеното е направен извод, че обектът предмет на премахване е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Прието е, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за търпимост на процесния незаконен строеж, както по § 16, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като липсва ПУП към момента на изграждане на строежа, той не отговаря на предвижданията на ОУП и действащите строителни правила по ЗУТ, намира се в горска територия, общинска собственост. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 6 В от 23.01.2018 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта и констативния акт, сочещи на изградена едноетажна постройка представляващ "Склад" разположена до западната фасада на двуетажна масивна страда, находяща се в ПИ с идентификатор 07079.8.851 по КК на гр. Б., представляващ земеделска земя. По данни на Агенцията по кадастър имота е частна общинска собственост, вид територия "земеделска", категория 9, НТП Гори и храсти в земеделска земя, с площ 741113 кв. м., стар № 000432, като съгласно ОУП, имотът попада в горска територия, без допустима промяна на предназначението и застрояване -не е отреден за жилищно строителство. Следователно е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. В действащият правен режим по ЗУТ са визирани четири режима на търпимост, а именно: по ал. 1, ал. 2, ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ и по чл. 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. В случая е декларирано в административното производство от адресата на заповедта, че строежите в имота, вкл. процесния, са били налични към 1998 г., от когато се плащат данъци. От това следва, че освен липсата на ПУП и съответствие със строителните правила и норми, не е налице и изискуемото по ал. 2 и ал. 3, § 16 деклариране на процесния незаконен строеж. В случая е безспорно установено, че строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия план и не е допустим по правилата и нормативите по ЗУТ, а също и по действалите по време на извършването му, което сочи на липса на хипотезите, визиране в § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3, както и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Тези изисквания са относими към всички хипотези за търпимост - по ал. 1, ал. 2, ал. 3 на § 16 и по ал. 1, чл. 127 от ПЗР на ЗУТ. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора относно търпимостта на строежа, които не са подкрепени с конкретни факти и възражения. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират от ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,