Решение № 12599 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение 1815/19.03.2024 г. по адм. д. 4533/2023 г. на Административен съд София град (АССГ). Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл.209, т.3 АПК и се иска същото да бъде отменено. Изложените твърдения са за това, че КЕВР е постановила отменения от страна на АССГ админинистративен акт в изпълнение на Решение 11918 от 21.12.2022г. по адм.д. 2407/2022г., с което са били дадени указания за съобразяване на спора с наличните писмени доказателства за съществуващи и продължаващи търговски отношения договор за присъединяване към електропреносната мрежа, както и одобрен проект за разполагане на измервателното устройство. Твърди, че постановяване на решение в обратен смисъл би представлявало пряко неизпълнение на цитирания и постановен по-рано съдебен акт, което би предопределило неговата нищожност на основание чл.177, ал.2 АПК. Според касатора дадените от предходен съдебен състав указания не са били съобразени от първоинстанционния съд при произнасянето му, макар да са задължителни за него, като същият се е задоволил да кредитира безкритично твърденията на другата страна. Желае отмяна на първоинстанционното решение и оставяне в сила на постановения административен акт. Претендира заплащане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание Комисията се представлява от процесуален представител ю.к. Ненков, който поддържа касационната жалба по изложените в същата аргументи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и претендира за отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Свик ООД с ЕИК 112538029, редовно призован, се представлява от адвокат Чушков, който депозира отговор на касационна жалба, с който оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение, като разяснява, че от 1975г. основен принцип, скрепен нормативно в системата на електроснабдяването е за монтаж на електромера на страната с по-високо напрежение. В тази връзка счита, че при неправилно монтиран от страна на касатора електромер негова е тежестта да измести същият и да преустанови начисляването на такси за пренос ниско напрежение. Във връзка с така изложеното счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Твърди, че не са налице сочените от касационния жалбоподател пороци. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява по делото. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение, че са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд. Счита същото за неправилно. Съдът като разгледа депозираната жалба и установи, че същата е представена своевременно от страна в развилото се пред първоинстанционния съд производство, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, като отговаря и на всички изисквания на разпоредбите на чл.212 и чл.213 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна поради следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Свик ООД с ЕИК 112538029 срещу Решение Ж-340/06.04.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката е приета за неоснователна подадената от Свик ООД жалба срещу начисляване на цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект с клиентски 1000256064 и ИТН 3185057, присъединен към съоръжения на разпределителната мрежа на средно напрежение и метален трафопост, собственост на Свик ООД и на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от Закона за Енергетиката, вр. Чл.147, ал.1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата) е пркратила административното производство, образувано по жалба с вх.Е-12-00-12/09.01.2019г, подадена от СвикООД срещу Електроразпределение Юг ЕАД. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на Свик ООД, изпратил е преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени по тълкуването и прилагането на материалния закон и е осъдил Комисията да заплати на Свик ООД сумата от 1050 лв. разноски в производството. Възприел е процесуалните действия, извършени от КЕВР, установяващи обстоятелството, че от фактическа страна липсват новонастъпили събития, свързани с мястото на разположение и мястото на мерене на употребеното количество електроенергия, вкл. това, че жалбоподателят Свик ООД продължава да не е заявил по реда на Наредба 6 от 24.02.2014г. реконструкция на собствените си присъединителни съоръжения с цел осигуряване на допълнителна килия в металния трафопост за да се извърши промяна на мястото на мерене. Констатирал е обстоятелството, че със свое писмо изх. 22495-1-5/20.11.18 Електроразпределение юг ЕАД е разяснило на жалбоподателя реда за изместване на ЕИУ от точката ниско в точката средно напрежение. На база фактическите установявания е направил и съответни правни изводи за валидност на решението, като издадено от компетентен колективен орган, с единодушие на волеизявленията, в надлежната писмена форма. По съществото на спора е обобщил, че същият се свежда до това, дължи ли жалбоподателят такса за пренос във връзка с трансформацията на електроенергията от средно към ниско напрежение, предвид мястото на присъединяване и мястото на измерване. Отчел е обстоятелството, че в съответствие с нормата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване собственост на оператора на електропреносната мрежа, като вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения се определя от оператора. Въпреки това, възприемайки за императивен характера на разпоредбите на чл. 16, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия ПИКЕЕ от 2004г., както и тези на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ от 2007, 2013 и 2019г. е счел, че мястото на монтираното измервателно устройство противоречи на нормативната уредба, като монтирано от страната на ниското напрежение, въпреки изискването на правилата при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към присъединен потребител, мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Първоинстанционният съд е отчел и това, че съоръженията между мястото на доставка на електроенергия средно напрежение и това на фактическото доставяне на ниско напрежение са собствени на жалбоподателя, а не на електропреносното дружество, поради което липсвало извършване на услугата пренос през мрежа ниско напрежение, поради което възнаграждение за подобна компонента на ценообразуването не се дължала. В крайна сметка при действието на цитираните материални норми е преценил, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и го е отменил, като е изпратил преписката на КЕВР за произнасяне при спазване на дадените указания по приложението на материалния закон. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи : Производството пред административния орган е образувано по жалба на Свик ООД от 13.11.2018 г. за неправилно таксувана услуга от страна на Електроразпределение Юг ЕАД, с отправено искане за задължаване на електроразпределителното дружество да преустанови начисляването на цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект с клиентски 1000356064, присъединен към съоръженията на разпределителната мрежа на средно напрежение чрез електропроводно отклонение на средно напрежение и трафопост. Страните не спорят по установените по делото факти. Свик ООД е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво Средно напрежение /към въздушен електропровод Копривляка/, която мрежа се поддържа от Електроразпределение Юг ЕАД. По делото са приложени одобрени проекти за изграждане на Комплектна трансформаторна подстанция, според които в изграденото Главно разпределително табло /ГРТ/ доставената енергия за обекта се измерва на страна ниско напрежение. Не се спори по това, че така е и било монтирано Средството за търговско измерване /СТИ/, монтирано в трафопоста, вследствие на която даденост, към момента на присъединяване на обекта на Свик ООД към електроразпредителната мрежа, е бил сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа 2418/24.02.2015 г. и Приложение 1 към него, в който присъства изрична клауза, че мястото на измерване на доставената енергия за този потребител е на страна ниско напрежение /л.61, кл. място на монтаж а.д.4796/19 АССГ/. Съобразно постигнатото по договора съгласие е била определяна и дължимата за услугата стойност, като не се спори, че е била начислявана и таксата за достъп и пренос през мрежата ниско напрежение. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия, действали към момента на подаване на жалбата от Свик ООД /ПТЕЕ/ ред. ДВ, бр. 72 от 31.08.2018 г. мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, ал. 1, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Като е подписало договор за присъединяване, а след това е реализирало точно съгласувания с него проект за изграждане на комплектна трансформаторна подстанция, вклюващ предвидено и осъществено намясто инсталиране на измервателна група на ниво ниско напрежение, а след това е подписало и договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при същите условия, инвеститорът напрактика е определил в съгласие с електропреносното дружество и реда, по който да бъде отчитано консумираното от него количество електроенергия, а това обстоятелство влияе пряко и върху нейната стойност. В този смисъл се констатира реализиран в пълнота сложен фактически състав, чийто краен елемент е договорът за достъп и пренос на ел. енергия, сключен на база одобрения технически проект за Комплектна трансформаторна подстанция. Докато същите съществуват в правния мир,те са определящи за начина на калкулиране на ползваната услуга, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1 от действалата към момента на присъединяване Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм., бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г./ - "Съответният мрежови оператор съгласува работните проекти по ал. 1 с лицето, с което е сключен договорът за присъединяване, по отношение на: 1. мястото на присъединяване; А съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от същата редакция на тази Наредба "Техническите параметри и условия, при които е присъединен обектът, запазват действието си и в договорите за достъп и пренос.", като според чл.18, ал.1, т.3 и 4 от същата Наредба " Договорът за присъединяване може да предвижда етапност при изграждане на съоръженията за присъединяване по отношение на ниво на напрежение и брой на фазите в мястото на присъединяване. Подобна етапност, която да ограничи и времево настоящото ниво на напрежение в обсъждания договор липсва. Напротив, в конкретния случай, видно от цитираното по-горе Приложение 1 към Договора за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа 2418/24.02.2015г. самата уредба на КТП Свик е ниско напрежение. Действително при одобряване на проекта и сключване на договора е допуснато отклонение от чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 98/2013 г./ и впоследствие чл. 14, ал. 1 от Правилата, приети с ДВ, бр. 35/2019 г., съгласно които при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, но в настоящото производство съдът не разполага с правомощия да извърши косвен съдебен контрол на валидността и законосъобразността на този договор или на одобрения преди това проект и докато те съществуват в правния мир при решаване на спора е обвързан от този факт. За да се промени тарифирането на цена пренос от ниско на средно напрежение, е необходимо да се извърши промяна на съгласувания проект и преустройство на трафопоста на Свик ООД, която да бъде отразена в условията на Договора за достъп и пренос на електрическа енергия, респ. да бъде сключен нов договор. Предвид изложеното и констатираната от КЕВР липса на изпълнение на дадените в горния смисъл указания от страна на жалбоподателя Свик ООД, органът правилно е преценил жалбата като неоснователна и е прекратил производството по делото. Неоснователно е направеното в тази връзка възражение от страна на същото дружество за това, че Решението, предмет на оспорване в настоящото производство противоречи на Решение 6980/12.07.2022г. постановено от ВАС по административно дело 3036/2020г. Такацитираното решение е разгледало спора по-същество и е дало указания на КЕВР по приложението на материалния закон, които са споделени, както от регулатора, така и от следващия състав на ВАС, разгледал спора по адм. дело 2407/2022г., който не оспорва обстоятелството, че начина на одобряване на инвестиционния проект за свързване към елекропреносната мрежа в частта, касаеща инсталиране на измервателна група е в нарушение на нормативната уредба. Решението на КЕВР в този случай обаче бива отменено заради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост слабости свързани със зачитането на конкретно доказателствено средство и начина на неговото интерпретиране. Касае се за спорния между страните договор, който както бе отбелязано и по-горе продължава да съществува в правния мир като елемент на сложен фактически състав, включващ и реализирания съгласуван с клиента инвестиционен проект и чиято валидност и унищожаемост не подлежат на косвен съдебен контрол в административното производство. При изложените доводи, обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а оспореното решение на КЕВР оставено в сила като правилно и законосъобразно. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските по делото за двете инстанции в размер на 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 70,00 лева.