Решение № 2788 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 980/2017 г.

Решение № 2788 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 980/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., срещу решение № 6688/02.11.2016 г., постановено по адм. д. № 11614/2014 г. по описа на Административен съд С. град. К. жалба е подадена срещу частта от решението, с която е отменен Ревизионен акт /РА/№ 2101301841 от 14.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., изменен с решение № 1846/15.10.2014 г. на Директорът на Дирекция "ОДОП" С., в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец август, месец септември и месец октомври на 2012 г. общо в размер на 9 128 лв. по три броя фактури издадени от "Г. Б." ООД. Според касатора са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. Направените от съда изводи относно горните доставки на услуги противоречат на изложените мотиви на съдебния акт според които останалите доставки са нереални. Спорните доставки на услуги са част от доставките, които са приети за нереални. Твърдението на органите по приходите, които не са споделени от решаващият състав на АССГ е, че тези услуги не са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки съгласно изискванията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ф. к." ЕООД, редовно уведомен за оспорването не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима. Решението в обжалваната част страда от сочените от касатора пороци. Налице са основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, които обосновават отмяната му. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № 2101301841 от 14.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., изменен с решение № 1846/15.10.2014 г. на Директорът на Дирекция "ОДОП", в частта с която му е отказано право на данъчен кредит в размер на 447 074.17 лв., по фактури издадени от "Л." ЕАД; "В. т." ООД; "Б. т. 2010" ЕООД и "Г. Б." ООД. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила установените в ДОПК. При преценка за съответствието на РА с материалния закон са изложени мотиви, че същият е законосъобразен по отношение на доставките на стоки от "Л." ЕАД и доставки на услуги от "В. т." ООД и "Б. т. 2010" ЕООД. Споделени са в решението изводите на приходната администрация за липса на реалност на доставките. Според решаващият състав на АССГ, не са събрани достатъчно доказателства от "Ф. к." ЕООД, от които да е виден заявеният механизъм на доставката. Не е възможно да се проследи стоков поток от предходни доставчици към прекия такъв и евентуалната последваща реализация, като косвено доказателство за фактическото движение на стоката към получателя на доставката и използването й за целите на основната икономическа дейност на дружеството. Не е установено доставчикът изобщо да е притежавал процесните стоки, а по отношение на услугите - извършване на транспорт, не е видно от доказателствата по делото изпълнението да съответства на представените договори. Като краен извод първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от "Ф. к." ЕООД да са осъществени реални доставки, от които за ревизираното лице да възникне право на приспадане на данъчен кредит. В тази част, решението като неоспорено от страните е влязло в законна сила. Предмет на касационна проверка е съдебния акт в частта, с която по отношение на издадените от "Г. Б." ООД, три броя фактури съдът е приел, че е налице осъществена доставка на услуги и е признал право на приспадане на данъчен кредит. Според мотивите на съда, в тази част на решението, са налице доказателства за извършени услуги по отдаване на контейнери под наем. Пред ревизиращите органи са представени приемо-предавателни протоколи и въз основа на тях са издадени процесните фактури. Установява се категорично връзка между договорените и фактурираните услуги. Изводите в ревизионното производство, според съда се градят на косвени доказателства и не са ценени като такива тези, които установяват реалност на доставката, като например обстоятелството, че доставчикът е притежавал процесните контейнери /заведени са като ДМА/ и фактът, че е налице разплащане по издадените фактури. Решението в оспорената част е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка и е направил законосъобразни и обосновани изводи, които настоящата инстанция споделя. Същите се основани на събраните по делото писмени доказателства и отнесени към приложимите материално правни норми. Неоснователни, според касационният състав са твърденията в касационната жалба, че изложените мотиви в частта, с която е отменен РА противоречат на възприетата от първоинстанционния съд, липса на осъществени доставки за стоките и транспортните услуги. Процесните фактури издадени от "Г. Б." ООД, касаят услуги-предоставяне под наем на контейнери. Представени са доказателства, от които е видно, че контейнерите са предадени на "Ф. к." ЕООД, същите са за услугата е заплатено Необосновано се твърди от касатора, че спорните доставки на услуги, представляват елемент от останалите доставки и след като липсва стоката предмет, то и наемните услуги са без предмет. Действително наемът на контейнерите е свързан с транспортирането на хранителни продукти - амидекс /глюкозо-фруктозен сироп/, но не са налице доказателства, че това е същият глюкозо-фруктозен сироп, за който са издадени фактурите от "Л." ЕАД, както и от транспортните фирми. От приложения по делото наемен договор е видно, че същият е сключен за срок от 75 дни, т. е. срока е по дълъг от периода, за който са издадени фактурите по които законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Няма пречка ревизираното дружество да е наело контейнери, за да осъществи други доставки и не непременно свързани с тези по които е констатирано, че липсва стока. В ревизионния доклад е посочено, че основен предмет на дейност на дружеството е търговия на едро с амидекс /глюкозо-фруктозен сироп/, поради което наемът на контейнери не е самоцел, а е свързан с дейността на ревизираното дружество. Следва да се отбележи, че в наемния договор, приложен по делото, изрично в чл. 5, ал. 2 е вписано, че "Наемателят ще използва наетите контейнер-цистерни" за превоз и съхранение единствено на хранителен пордукт -амидекс, като няма право да използва същите за други дейности", а не е уговорена конкретна доставка, с посочена дата и количество, за да бъде търсена връзка с конкретните фактури по които е отказано право на данъчен кредит. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно постановено. При този изход на делото в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, а от ответника по касация не е заявена претенция за присъждане на такива. Мотивиран така, Върховният административен съд, Осмо отделение