Решение № 10241 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от И. К. З. против част от решение 326 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело 1303/2023 г. по описа на Административен съд София-област (АССО) и определение 737 от 09.04.2025 г., постановено по същото дело. Касаторът И. К. З., навежда доводи за неправилност на обжалваното решение в оспорените части, с които са отхвърлени части от исковите й претенции. Изложените от нея съображения кореспондират с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението да бъде отменено в обжалваните части. Подробни съображения излага в касационната жалба и в открито заседание. Не претендира разноски. Ответникът Административен съд София-град (АССГ), оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Частния жалбоподател И. К. З., навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК и иска да бъде отменено. Ответникът по частната жалба АССГ не е изразил становище по частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. З. с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/Регламент(ЕС) 2016/679/ ОРЗД), разгледан по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Ищцата претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 2000 лв., вследствие на незаконосъобразни фактически действия/бездействия на Административен съд София-град да изпълни задълженията си по чл. 9, чл. 17, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 45, ал. 1, т. 6, чл. 59, ал. 1, чл. 64, чл. 66, ал. 1 и ал. 2, чл. 67 и чл. 68 ЗЗЛД, довело до нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679. Незаконосъобразните действия на администратора на лични данни се изразява в публикуване на два съдебни акта на интернет страницата на АССГ, съдържащи лични данни на ищцата, а именно: съдебен акт по адм. дело 8332/2023 г. съдържащ адреса на електронната поща на ищцата, както и в съдебен акт по адм. дело 8042/2023 г. съдържащ позиция на изхождане, на материал, назован експертно решение, което му придавало вид на данни за здравословното й състояние, нарушавайки забраната на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и изпращане на съдебен акт съдържащ лични данни на ищцата на друга електронна поща. Незаконосъобразните бездействия на администратора на лични данни се изразяват в неизпълнение на задълженията по чл. 17, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с пет иска с размер на исканото обезщетение от по 400 лв. за всеки иск. Решаващият съд е приел за установено от фактическа и правна странна, че АССГ им качеството на администратор на лични данни, съгласно чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и същият обработва личните данни на ищцата във връзка с адм. дела 8332/2023 г. и 8042/2023 г. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение във връзка с нарушение на сигурността на данни на ищцата, с оглед на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че с публикуването на съдебните актове по адм. дела 8332/2023 г. и 8042/2023 г. по описа на АССГ без да е заличена електронната й поща, администратора на лични данни е нарушил сигурността на личните данни на ищцата. Позовавайки се на т. 6 от Решение на СЕС от 14.12.2023 г. по дело С-340/21, НАП, ECLI:EU:C:2023:986, решаващият съд е приел за установено твърдяната неимуществена вреда, изразяваща се в преживени сериозни опасения свързани с неправомерното огласяване на нейните лични данни и че тази вреда е вследствие на неправомерните действия на администратора на лични данни. Съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът е определил обезщетение в размер на 400 лв. като е уважил изцяло този иск (в тази част съдебното решение не е атакувано и не е предмет на касационен контрол). По отношение на иска за заплащане на обезщетение във връзка с публикувани данни по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679, решаващият съд е приел, че е неоснователен с доводи, че администраторът на лични данни законосъобразно е обработвал личните данни на ищцата, касаещи здравословното й състояние, като посочването на номера на експертното решение не нарушава правата на субекта на данни и принципите на законосъобразност и добросъвестност. АССО е приел за неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение във връзка с твърдения за разгласяване на лични данни на ищцата чрез изпращането на различна от нейната електронна поща по адм. дело 8042/2023 г., с доводи за липса на доказателства по делото кореспонденцията да е била получена и личните данни на ищцата да са достигнали нерегламентирано до трети лица. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение във връзка с нарушения на чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/678, АССО е приел за неоснователна, тъй като администратора е представил доказателства за утвърдени вътрешни правила за обработването на личните данни, публично достъпни. Първоинстанционния съд е приел за неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение във връзка с нарушение на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/678 с оглед задължението на администратора да изтрие личните данни на ищцата без ненужно забавяне, тъй като с оглед събрания доказателствен материал от страна на администратора на лични данни са предприети действия по заличаването на личните данни на ищцата своевременно. Решение 326 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело 1303/2023 г. по описа на Административен съд София-област, в частта, с която Административен съд София-град е осъден да заплати на И. К. З. обезщетение в размер на 400,00 лв. за претърпени неимуществени вреди не е обжалвана и не е предмет на касационен контрол. Така постановеното съдебно решение в обжалваните му части е действително, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване пред административен съд акт. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Неоснователните са възраженията на касатора относно ненужно забавяне от страна на администратора на лични данни във връзка със заличаването на публикуваните лични данни. Предприетите действия по заличаването на личните данни на ищцата от публикуваните съдебни актове по адм. дела 8332/2023 г. и 8042/2023 г. са извършени без ненужно забавяне. Молбата за заличаване е изпратена до администратора на 15.09.2023 г., като след извършване на проверка по отношение и на двете административни дела е разпоредено и извършено заличаване на 26.09.2023 г., т. е. администратора на лични данни е заличил публикуваните данни в рамките на по-малко от 14 дни след получаване на молбата. Следва да се посочи, че съгласно чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Доколкото в молбата е налице само искане за изтриване без предоставяне на информация относно предприетите действия, следва че изводите на решаващият съд за неоснователност на иска за обезщетение за нарушение на чл. 17 от Регламент (ЕС) 22016/679 са правилни. Неоснователни са възраженията на касатора относно незаконосъобразното обработване на лични данни на ищцата чрез изпращане на съдебен акт на различен електронен адрес. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че съдебното производство не са ангажирани доказателства електронното съобщение да е получено, съответно личните данни да на ищцата, съдържащи се в акта да са достигнали нерегламентирано до трети лица. Правилни са изводите на административния съд за липса на нарушение на чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679. Публичността на личните данни на ищцата в обем: електронна поща, не са вследствие на нерегламентиран достъп до системите на администратора на лични данни, поради което предприетите от администратора технически и организационни мерки са подходящи. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно наличието на извършено нарушение на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679. Посочването на вида документ и на органа, който го е издал, в съдебния акт не е незаконосъобразно обработване на специалната категория лични данни за здравословното състояние на ищцата. Съдържанието на експертното решение попада в обхвата на специалната категория лични данни за здравословното състояние, но нито конкретното експертно решението е възпроизведено в публикувания съдебен акт, нито е налице частична информация от него, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваните части от съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението в обжалваните му части като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното определение 737 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. 1303/2023 г. по описа на АССО е допълнено решение 326 от 10.03.2025 г. по същото дело като И. З. е осъдена да заплати на АССГ сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение и искането на И. З. за присъждане на сторените от нея разноски е отхвърлено като неоснователно. АССО е приел, че искането на АССГ е частично основателно и е определил разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същевременно съдът е приел, че искането на ищцата И. З. е неоснователно с аргументи, че ищцата от една страна е освободена от заплащане на държавна такса по производството, а от друга, че с молбата не са представени доказателства, а по делото не са налични, за размера на сторените от нея разноски и относимостта им към конкретното производство. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства за направени от И. З. разноски по водене конкретно на по адм.д. 1303/2023 г. по описа на АССО, поради което не е присъдил разноски в полза на тази страна независимо от изхода на спора, който е частично в нейна полза. Но в противоречие с осъществените процесуални действия по делото административният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в полза на АССГ съобразно изхода на спора. Процесуалното представителство на ответната страна не е осъществено от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора, който е частично в полза на тази страна, не е налице основание за определяне на разноски за юрисконсулт в нейна полза. По изложените съображения атакуваното определение трябва да бъде отменено като неправилно, в частта, с която И. З. е осъдена да заплати на Административен съд София-град разноски в размер на 80 лв. и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли искането на АССГ за присъждане на разноски за производството като неоснователно. Определението като валидно, допустимо и правилно в останалите части следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение