Решение № 1912 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11620/2008 г.

Решение № 1912 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11620/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Георги Стоименов от гр. Кюстендил срещу решение № 192 от 24.07.2008, постановено по адм. дело № 328/2008 г. от Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1223/25.04.2008 г. на Директора на областна дирекция "полиция" (ОДП) Кюстендил. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - директора на Областна дирекция на МВР - Кюстендил в представено писмено възражение моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стоименов против решение № 1223/25.04.2008 г. на Директора на ОДП Кюстендил, с което на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 76, т. 2 Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) е отказано да бъде свалена наложената му принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната и издаване на документ за задгранично пътуване по чл. 76, т. 2 ЗБДС. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. В обжалваното решение съдът правилно е установил фактите, релевантни към случая, а именно, че жалбодателят е осъден с влязла в сила присъда и не е реабилитиран. Правилно съдът е приел, че установеният от събраните доказателства факт на влошено здравословно състояние на Стоименов е неотносим към законосъобразността на обжалваната пред него заповед, доколкото при издаването й са били налице необходимите законови предпоставки за това в отношение на кумулативност, а именно осъждането на жалбодателя с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер и липсата на реабилитация. Същият касае преценката на административния орган по целесъобразност при постановяване на административния акт, но последната както правилно е посочил първоинстанционния съд не подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 145 ал. 1 АПК по аргумент за противното. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение