Решение № 9369 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2018 г.

Решение № 9369 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Узунов, чрез адв. Й. Герон и адм. М. Герон, срещу решение № 4394/28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 808/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 69 от 21.12.2017 г., издадено от управителя на Националния осигурителен институт. Развитите съображения от жалбоподателя за необоснованост и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от Спогодбата между Република България и Федерална република Германия относно социалната политика на двете държави са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановяване на друго, с което да се уважи предявената касационна жалба. Ответникът – Управител на Националния осигурителен институт (НОИ), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 69/21.12.2017 г., с което е отхвърлена жалбата на Н. Узунов против разпореждане изх. № 2136-50 от 10.11.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО. С последното е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, като българският осигурителен стаж е намален с осигурителния стаж, за периода 14.07.1979 г. до 31.07.1981 г., зачетен от германската компетентна институция като германски осигурителен стаж. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда като спорен от правна страна въпроса досежно законосъобразността на извършеното редуциране на българския осигурителен стаж, с периода, за който лицето е работило в Германия и не са внасяни осигурителни вноски в българското държавно обществено осигуряване, и който е потвърден от германската компетентна институция като германски осигурителен стаж. Изхождайки от спорния период на осигурителното правоотношение първоинстанционният съд приема като приложимо материално право Спогодбата между правителството на НРБ и правителството на ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика (в сила от 11.07.1958 г. до 31.05.1995 г.). Изложени са мотиви, съобразно които задължението за осигуряване и вноски по общественото осигуряване на работниците и служителите се уреждат съгласно законните разпоредби на страната, на чиято територия се упражнява трудовата дейност, даваща основание за обществено осигуряване. Развити са съображения, че зачитането на осигурителния стаж, придобит съгласно законодателствата на България и Германия дава възможност за сумиране на осигурителни периоди, в случай, че не се припокриват. Съотнасяйки установената фактическа обстановка, към релевантната правна уредба първоинстанционният съд извежда въз основа на полученото от германската компетентна институция удостоверение за осигурителни периоди в Германия Е 205 ОЕ, с данни за зачетен германски осигурителен стаж за периода на упражняване на дейност в Германия, че дублиращият се период правилно е намален от българските осигурителни периоди. Възражението на жалбоподателя за отчитане на периодите, за които не са внасяни осигурителни вноски в България като български осигурителен стаж, независимо, че същите представляват признат германски осигурителен стаж, е отхвърлено от първоинстанционния съд като неоснователно. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Задължението за осигуряване и вноски по общественото осигуряване на работниците и служителите се определя въз основа на правната уредба действаща към момента на полагане на труда. От представения по делото формуляр Е 205 DE се установява, че за процесния период от 14.07.1979 г. до 31.07.1981 г. касационният жалбоподател е упражнявал трудова дейност на територията на Германия като работник. В представеното удостоверение обр. УП-3, изх. № 56 от 28.08.2015 г., издадено от "Оптела" АД, осигурителят е вписал изрична забележка, че за горния период лицето е било в командировка в ГДР, като не е извършвало фактическа трудова дейност на територията на Република България и не е осигурявано на територията на Република България. С констативен протокол № КП-5-04-00218994 от 18.01.2017 г. за извършена проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на "ТЕХ ПАРК ОПТЕЛА" АД, длъжностното лице от ТП на НОИ установява, че касаторът не фигурира в разчетно – платежната документация по отношение на времето от 14.07.1979 г. до 31.07.1981 г. За същия период не е установено наличие на внесени осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване. Задължението за осигуряване и вноски по общественото осигуряване на работниците и служителите се определя въз основа на правната уредба действаща към момента на полагане на труда. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. От 11.07.1958 г. до 31.05.1995 г. е в сила Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Германската демократична република за сътрудничество в областта на социалната политика. Съгласно чл. 3 от цитираната Спогодба задължението за осигуряване и вноски по общественото осигуряване на работниците и служителите се уреждат съгласно законните разпоредби на страната, на чиято територия се упражнява трудовата дейност, даваща основание за обществено осигуряване. За провеждане на осигуряването са компетентни органите на страната, където се упражнява трудова дейност. Неоснователни са доводите на касатора досежно приложимост на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за социална сигурност, обн. ДВ. бр. 10 от 5 февруари 1999 г., за период на полаган труд за времето от 14.07.1979 г. до 31.07.1981 г. Възраженията на касатора досежно неотносимост на липсата на осигурителни вноски в българското държавно обществено осигуряване за спорния период, с оглед зачитането му за български осигурителен стаж за право на пенсия, са неоснователни. Предвид обстоятелството, че за времето от 14.07.1979 г. до 31.07.1981 г. фактическата трудова дейност е осъществявана на територията на Германия, като са потвърдени германски осигурителни периоди от 02 години 01 месец, посоченият период представлява германски осигурителен стаж, поради което липсва правно основание същият да бъде зачетен втори път и като български осигурителен стаж. При липсата на принципно различие в относимата правна уредба по действащия Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, както и в отменения Регламент на ЕИО № 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техни семейства, които се движат в рамките на общността и прилаганите преди това спогодби в областта на социалната сигурност между България и Германия, с оглед правилото за едно приложимо законодателство, е изключена възможността за наличие на осигурителни периоди в повече от една държава за едно и също календарно време, с цел предотвратяване на неоснователно натрупване на обезщетения. Съгласно правилото, установено в чл. 12, § 2 на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това e необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент, при условие че тези периоди не съвпадат. С оглед на изложеното, оспореното административно решение, което се явява предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалния закон. Отхвърляйки подадената жалба като неоснователна, Административен съд - София град постановява правилно решение, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,