Решение № 8477 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Г., чрез адвокат С. Спасов, срещу решение № 3777 от 29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4335/2025 г. по описа на Административен съд София – град. С доводи за неговата недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и връщане за разглеждането му от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Д. Р.-Г. срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по нейна жалба с вх. № В-11ИН-00-391/28.10.2024 г. от регистъра на комисията. В хода на производството по така подадената жалба е постановено решение № Ж-416/02.05.2025 г. на КЕВР, оспорено пред съда, по което оспорване е образувано адм. дело № 5073/2025 по описа на същия съд. Това дело е прекратено с определение № 35670 от 30.10.2025 г. и е присъединено към адм. дело № 4335/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу решение № Ж-416/02.05.2025 г. на КЕВР. Предвид искането на жалбоподателката за допълване на решението, с произнасяне и по оспорването на мълчаливия отказ, с решение № 9068 от 06.03.2026 г., постановено по реда на чл. 176 АПК, първоинстанционният съд е оставил същото без уважение, като е приел, че предметът на съдебния контрол е ограничен до законосъобразността на изрично постановеното решение на КЕВР. Това решение е влязло в сила. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав споделя изводът на първоинстанционния съд относно предмета на съдебния контрол, съответен на мотивите на определение № 9695 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8857/2025 г по описа на ВАС, потвърден в хода на съдебното производство съобразно заявеното в открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката, че поддържа единствено жалбата срещу Решение № Ж-416/02.05.2025 г. на КЕВР. Отделно от това е налице влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 176 АПК, с което искането за произнасяне и по оспорения мълчалив отказ е отхвърлено. По отношение правилността на съдебното решение съдът намира същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С обжалваното пред съда решение КЕВР: І. На основание чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, прекратява производството в частта по т. 1 от изложението, поради отпаднал правен интерес; ІІ. На основание чл. 41, ал. 4,, т. 1 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация прекратява производството в частта по т. 2 от изложението, поради липса на компетентност. От съдържанието на обжалваното пред съда решение на КЕВР е видно, че същото не е постановено при приложението на чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, а именно, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, а съдържа отказ за произнасяне по съществото на жалбата поради приети липса на правен интерес и компетентност. Прекратяването на производството по жалбата (отказ за произнасяне по същество) от страна на административния орган подлежи на разглеждане от съда в производство по реда на глава десета, раздел ІV АПК - "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт". Първоинстанционният съд не само че не е разгледал жалбата в предвидения от закона ред, но и не е изложил никакви собствени съображения относно установените по делото факти и приложението на закона спрямо тях. Не е обсъдил нито посочените от административния орган основания, обуславящи според него недопустимостта на подадената жалба, нито доводите на жалбоподателката в тази връзка. Най-общо посоченото, че от събраните по делото доказателства се установява липса на правен интерес, възприета в т. 1 от решението на КЕВР, съответно, че се споделя приетото от КЕВР по т. 2, при формалното посочване на чл. 44 от Наредба № 6/20024 г. и чл. 66 от „Общите условия“ не отговаря на изискването за мотивиране на съдебния акт, а именно – да се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на неговия акт, което в случая не е сторено. Поради това, обжалваното решение не отговаря на процесуалните изисквания за постановяването му. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото липсата на собствени на съда мотиви препятства касационната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, спрямо установената по делото фактическа обстановка, съответно, решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в относимото към оспореното решение съдебно производство с надлежно мотивиран акт. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение