Решение № 232 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2016 г.

Решение № 232 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/-гр. С., подадена чрез юрисконсулт Д. В. против решение № 131 от 12.09.2016 г. по адм. дело № 130/2016 г. на Административен съд С., с което е отменена по жалба на "Диагностично-консултативен център- С."ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д. П." .№..., представлявано от управителя д-р К. П. К., Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29-04-5/08.04.2016 г. на Директора на Р3ОК гр. С., с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО дружеството е приканено в 14 дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 2 299 лева, и са присъдени разноски в размер на 50,00 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за издаване на писмената покана поради превишаване от лечебното заведение на определения брой назначени специализирани медицински дейности/СМД/ над разрешените за трето тримесечие на 2015 г. в размер на 2 299,00 лева. Счита, че средствата за СМД и МДД са разделени по видове и не могат да се прехвърлят от единия вид към другия. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването по писмената покана. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът-"Диагностично-консултативен център- С."ООД не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: С решение № 131 от 12.09.2016 г. по адм. дело № 130/2016 г. Административен съд С. е отменил по жалба на "Диагностично-консултативен център- С."ООД Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29-04-5/08.04.2016 г. на Директора на Р3ОК гр. С., с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО дружеството е приканено в 14 дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 2 299 лева, и е присъдил разноски в размер на 50,00 лева. Съдът е приел, че писмената покана е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като органът не е установил дали превишението на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2015 г. не е компенсирано през четвъртото тримесечие, което е от същество значение за правилното прилагане на материалния закон. Приел е, че преценката за нанесена щета на бюджета на НЗОК следва да бъде направена на база годишен размер на предоставените на конкретния ИМП средства за брой СМД и стойност на МДД, тъй като разпределението на средствата се прави за годината и едва след това - по тримесечия за РЗОК и за конкретния ИМП. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. В производството пред административния съд е установено, че на 13.02.2015 г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за МД между НЗОК и БЛС за 2015 г. между "Диагностично-консултативен център С." ООД и НЗОК е сключен Договор № 200374 за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, който съгл. § 2 от ДЗР на същия влиза в сила от 01.01.2015 г. Към договора е подписан двустранен Протокол № РС-III 374-1/30.06.2015 г. за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности /СМД/ и стойността на медико-диагностичните дейности /МДД/ за третото тримесечие на 2015 г. С. З. № РД-09-154 от 23.02.2016 г. на Директора на РЗОК С., с която на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО във връзка с чл. 26 от НРД за МД 2015 г. е наредено извършването на тематична финансова проверка на оспорващото дружество със задача проверка по изпълнението на определения брой назначени специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности от изпълнителя на медицинска помощ за третото тримесечие на 2015 г. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № РД-13-02-38Ф/10.03.2016 г. връчен на същата дата на представител на лечебното заведение. Съгласно констатациите в същия при допустим брой СМД за трето тримесечие на 2015 752 броя/ включващо и 15%-ното превишение на СМД направено през второто тримесечие за 2015 г. -117 броя/ дружеството е изпълнило 873 броя, като превишението е със 121 броя на стояност 2299,00 лева, които са били заплатени от НЗОК. Констативният протокол е връчен на упълномощено от дружеството лице на 10.03.2016 г. На същата дата въз основа на съставения Констативен протокол на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 76а от ЗЗО бил съставен и Протокол за неоснователно получени суми № РД-13-02-39Ф, в който е прието на основание чл. 45, ал. 1 от ИД № 200374/13.02.2015 г., че изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови сума в размер на 2 299 лева. Въз основа на констатациите от проверката и съдържанието на двата протокола и на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО на 08.04.2016 г. Директорът на РЗОК С. е издал Писмена покана относно възстановяване на суми получени без правно основание, с която приканил "Диагностично-консултативен център С." ООД да заплати доброволно неправомерно получената сума в размер на 2 299 лева съставляваща превишение на определения брой назначени специализирани медицински дейности СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) за третото тримесечие на 2015 г. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че писмената покана е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като органът не е установил дали превишението на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2015 г. не е компенсирано през четвъртото тримесечие, което е от същество значение за правилното прилагане на материалния закон. Приел е също, че преценката за нанесена щета на бюджета на НЗОК следва да бъде направена на база годишен размер на предоставените на конкретния ИМП средства за брой СМД и стойност на МДД, тъй като разпределението на средствата се прави за годината и едва след това - по тримесечия за РЗОК и за конкретния ИМП. Касационната инстанция намира тези изводи за неправилни. Изпълнителите на СИМП са длъжни да спазват условията на индивидуалния протокол, който е неразделна част от индивидуалния им договор с РЗОК и под който са се подписали. Определянето на броя/стойността на СМД и МДД по тримесечие е в съответствие с изискванията на Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., чл. 3, ал. 1 от който предвижда, че всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.4. Според чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2015 г., надзорният съвет на НЗОК утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Изискването за спазване на определения брой и стойност на МДД/СМД по тримесечия е съобразено с изградената система за финансиране и контрол на разходите определени в ЗБНЗОК 2015 г. Според чл. 73, ал. 5 от ЗЗО, дейностите на изпълнителите на медицинска помощ в изпълнение на договорите по чл. 59, ал. 1 подлежат на финансова проверка от контролните органи на РЗОК и на Министерството на здравеопазването. Според чл. 73, ал. 6 от ЗЗО, финансовите инспектори осъществяват контрол върху изпълнението и отчитането на договорените с НЗОК дейности по ал. 5 на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД. Средствата за СМД и МДД са разпределени по видове още с определяне бюджета на РЗОК. Същите не могат да се прехвърлят от единия към другия вид, нито да се компенсират. Поради това е без значение обстоятелството дали има неусвоени направления/стойности, в каквато насока са доводите на дружеството. От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 45, ал. 1 от посочения договор, като изпълнителят на медицинска помощ се е задължил да възстанови заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Обоснован е извода на административният орган, че в случая е налице щета за НЗОК в размер общо на 2299,00 лева, поради което изплатените суми от НЗОК следва да бъдат възстановени съгласно чл. 45, ал. 1 от договора. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочения протокол стойности на СМД и над разрешените надвишения, при отчитане на задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Общоизвестно е правилото, че договорът е "закон" за страните по него. След като неправилно и в отклонение от правилата на посочения договор с дружеството РЗОК е заплатила в противоречие с нормативната база недоговорена дейност, направеното от нея плащане се явява лишено от правно основание и недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на връщане от ответника по касационната жалба, който ги е получил. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е отменил писмената покана. Решението му следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на "Диагностично-консултативен център- С."ООД срещу Писмена покана с изх. № 29-04-5/08.04.2016 г. издадена от Директора на Р3ОК гр. С. на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО за възстановяване на суми получени без правно основание в размер на 2299,00 лева. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Съдът определя същите в общ размер на 225,00/двеста двадесет и пет/лева, която сума включва: държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00/сто/лева за всяка една от двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,