Решение № 15082 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12327/2011 г.

Решение № 15082 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12327/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, против решение № 10978 от 29.07.2011 г. по адм. д. № 7952/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу постановената заповед за прекратяване служебното правоотношение между страните. Ответникът - Павлинка Евтимова Петрова, от гр. Велико Търново, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил заповед № РД-26-201 от 25.10.2010 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното правоотношение на Павлинка Евтимова Петрова, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., във вр. с ПМС № 54/1.04.2010 г., поради съкращаване на изпълняваната длъжност - "Старши инспектор" в сектор "Регионални дейности - Плевен", отдел "Регионални дейности и охрана", Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", с ранг III-ти младши, считано от 25.05.2010 г. За да постанови решението си тричленният състав е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводът на съда е обоснован с непроменения общ брой на длъжностите по щатното разписание на регионалното звено, както и с липсата на доказателства, че заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува като система от функции, задължения и изисквания. Решението е неправилно. По делото е безспорно установено, че въз основа на приетия с ПМС № 54/1.04.2010 г. Устройствен правилник на Министерство на отбраната (УПМО) е запазена Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" като част от специализираната администрация на ведомството, включваща 5 дирекции. По отменения УПМО (приет с ПМС № 140 от 4.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) специализираната администрация се е състояла от 6 дирекции, в т. ч. Главната дирекция "Инфраструктура на отбраната". Отделите на изследваната дирекция са променени от 6 на 9, но щатната численост е намалена от 183 на 138 щатни бройки, като новообразуваният отдел "Инфраструктура на отбраната - гр. Плевен" се състои от два сектора - "Недвижими имоти" и "Жилищен фонд" и е приемник на бившия сектор "Регионални дейности - Плевен" към закрития отдел "Регионални дейности и охрана" на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната". Според представеното извлечение от длъжностното разписание на централната администрация на МО, действало към 24.05.2010 г. и последващото го длъжностно разписание с № АМ-242 (в сила от 25.05.2010 г.), предвидените щатни бройки в новообразувания отдел в град Плевен са запазени (12), но броят на старшите експерти е редуциран от 2 на 1. Числеността на длъжностите, определени за заемане по служебно правоотношение е увеличен от 5 (1 началник сектор и по 2-ма главни и старши експерти) на 7 (1 началник отдел, 2-ма началници на сектори, 2-ма главни експерти, 1 старши експерт и 1 младши експерт). Видно от поименните разписания на длъжностите в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", в бившия сектор "Регионални дейности - Плевен" са работили като старши експерти жалбоподателката пред тричленния състав Павлинка Евтимова Петрова и Герасим Любенов Кирилов. С влизане в сила на новия УПМО в новосформирания отдел бройката тази длъжност е само една и е заета от Герасим Любенов Кирилов. При тези данни решаващият съдебен състав неправилно е приел, че липсва съкращаване на заеманата от служителката длъжност като основание за прекратяване на служебното правоотношение между страните. ЗДСл. е установил юридически факт "съкращаване на длъжността", за чието възникване е достатъчно фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения - съобразно легалната дефиниция на чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА). По определение длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. За да е налице съкращение на длъжността, следва да се преустанови изпълнението на съответната административна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението на лицето, заемащо тази длъжност. Въпрос на свободна преценка на органа е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗА). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. Ето защо за законосъобразността на уволнението по този текст е без значение общата численост на персонала в администрацията към датата на прекратяване на служебното правоотношение и съдебната практика е константна в становището си, че липсата на промяна в числеността или дори увеличението на персонала, не е пречка за реално съкращаване на длъжността на конкретен държавен служител, след като са изпълнени законовите предпоставки за това. В контекста на изложеното, за да възникне основанието, предвидено в текста на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. следва да се установи, че длъжността, заемана от служителката като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 НПЕКДА не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броя на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 АПК). Обратното - липсата на реално съкращение, означава, че конкретната длъжност продължава да съществува било под същото или друго наименование и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Последното съставлява положителен факт от обективната действителност, съществуването му е с благоприятни последици за адресата на заповедта за съкращение - липсата на реално съкращение води до незаконосъобразност на заповедта, поради което в тежест на жалбоподателката е да установи неговото съществуване. В конкретния казус заеманата от Павлинка Петрова длъжност безспорно е била закрита като позиция в длъжностното разписание и макар да не е преустановено в пълен обем изпълнението на присъщите й функции и задължения, е намален броят на лицата, заети с тяхното осъществяване. Същевременно не са ангажирани доказателства длъжността да съществува било под същото или друго наименование и като система от функции, задължения и изисквания. Ирелевантно за законосъобразността на така възприетия извод е обстоятелството, че в новообразувания отдел в град Плевен и по-специално в териториалното му звено в гр. Велико Търново са назначени двама служители извън основния щат на МО (по ДЩР). По делото няма спор, че предишните длъжности "Старши експерт", заемани от жалбоподателката и служителя Герасим Любенов Кирилов са редуцирани до една бройка, заета понастоящем от последния. Назначаването на служители по ДЩР не се подчинява на режима на ЗДСл - виж: чл. 2, ал. 2 с. з., а и по делото не е доказано те да заемат длъжност "старши експерт" по служебно правоотношение. Липсата на длъжностна характеристика на длъжността на Павлинка Петрова е също неотносим към предмета на спора факт, при условие, че на предвидените за заемане по служебно правоотношение длъжности в отдел "Инфраструктура на отбраната", гр. Плевен са запазени предишните титуляри, а новоразкритите длъжности "началник сектор" и "младши експерт" не съответстват на категорията на закритата длъжност (Арг.: чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от НПЕКДА). Предвид изложеното, тричленният съдебен състав незаконосъобразно е счел, че не е налице формално правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение между страните. От доказателствения материал по делото се установява реално съкращаване на длъжността, заемана от ответницата по касационната жалба във връзка с извършеното преструктуриране на специализираната администрация на МО, поради което са налице и условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Съкращаването е извършено на основание чл. 13, ал. 2 УПМО, в сила от 25.05.2010 г. (отм.), с който е предприето преструктуриране на специализираната администрация. Това означава, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила. Предвид изложените разсъждения е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка за липсата на основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че са били налице всички елементи, съставляващи фактическият състав на визираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение. Като е отменил заповедта на министъра на отбраната тричленният състав е постановил неправилно решение (т. е. налице е посоченото в касационната жалба отменително основание), което следва да бъде отменено, а първоначалната жалба - отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,