Решение № 6515 от 19.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Горанова от гр. Пловдив, чрез адв. Паров, срещу решение 1665/05.10.2022 година на Административен съд гр. Пловдив, поправено с решение 1546/11.10.2022 година, по адм.д. 1504/2022 година. С последното е отхвърлена жалбата й срещу Принудителна административна мярка на длъжностни лица към ОП Паркиране и репатриране при община Пловдив, приложена на 06.06.2022 година по отношение на лек автомобил Рено Каптюр с рег. [рег. номер], представляваща принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт при неустановена фактическа обстановка. Неправилно съдът оставил без уважение доказателственото искане на адв. Паров за събиране на доказателства - извадка от Генералния план, касаещ участъка от бул. Руски 17 до 29 и началото на ул. Елиезер Калев, с обозначена хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, за установяване на факта, дали има пътна маркировка в участъка на паркиране, означаваща, че мястото на паркиране е синя зона. Твърди, че представената по делото пред Административния съд схема не обхваща конкретния пътен участък, където е бил паркиран автомобила на Горанова. Същата отразявала участъка на ул. Елиезер Калев, гр. Пловдив, с номера от 14 до 20, в посока бул. Марица, но не обхващала пътния участък на ул. Елиезер Калев, гр. Пловдив, с номера от 2 до 12, където е бил паркиран и заскобен автомобила на Горанова. Неизясняването на спора, поради несъбиране на относимите и необходими за изясняването му доказателства се претендира да е съществено процесуално нарушение. Соченият порок обосновавал извод и за друг, а именно немотивиране на съдебния акт. Първоинстанционният съд не отговорил на възраженията на жалбоподателя в частта за твърдяната липса на маркировка, а изложил лаконични мотиви за наличие на предпоставките за определяне на мярката. Тези пороци довели до неправилно приложение на материалния закон. В тежест на административния орган било да докаже предпоставките за прилагане на мярката. В случая тези предпоставки не били доказани в тяхната цялост, тъй като не било доказано означаване на зоната за паркиране като синя такава, със съответната пътна маркировка. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени приложената ПАМ. При условията на евентуалност, прави искане за връщане на делото на друг състав на АС гр. Пловдив за ново разглеждане. Ответниците, В. Домусчиев и А. Кръстев - длъжностни лица към ОП "Паркиране и репатриране" при община Пловдив, чрез адвокат Дамбулев, оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Предмет на съдебен контрол за правилност пред настоящата съдебна инстанция е решение 1665/05.10.2022 година на Административен съд Пловдив, поправено с решение 1546/11.10.2022 година, по адм.д. 1504/2022 година, с което е отхвърлена жалбата на Д. Горанова от гр. Пловдив срещу Принудителна административна мярка на длъжностни лица към ОП Паркиране и репатриране при община Пловдив, приложена на 06.06.2022 година по отношение на лек автомобил Рено Каптюр с рег. [рег. номер], представляваща принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. За да отхвърли жалбата срещу процесната мярка, първоинстанционният съд е приел, че същата е приложена от компетентен орган, при спазване на закона. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон: Първоинстанционният съд приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.06.2022 г. в 11,15 часа, в град Пловдив на ул. Елиезер Калев, по отношение на МПС, с рег. [рег. номер], е приложена мярка принудително блокиране чрез поставяне на техническо средство тип скоба, за което е съставен констативен протокол за принудително блокиране серия 0104270 от 06.06.2022 г. Прегледът на сочения Констативен протокол на л.38 по делото дава възможност да се установи, че автомобилът е бил паркиране на ул. Елиезер Калев, но не и в кой пътен участък. Доколкото и двете страни твърдят прилагане на процесната мярка на приетата дата предвид паркиране на процесното МПС на ул. Елиезер Калев в гр. Пловдив, касационната инстанция приема, че този факт не се спори между страните. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обаче, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане с техническо средство, тип "скоба" на ППС, установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, са следните: 1. Да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; 2. Паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; 3. Това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. В случая не се спори, че автомобилът с рег. [рег. номер], е паркиран на 06.06.2022 г. в 11,15 часа, в град Пловдив на ул. Елиезер Калев. Не се спори, че ул. Елиезер Калев е включена под 109 на Приложение 1 към Наредбата за организация на движението и паркирането на територията на община Пловдив, в списъка с улици с разрешено краткотрайно платено паркиране Синя зона. Не се спори и, че за това паркиране в сочения ден, час и за сочения автомобил не е платена такса за платено паркиране. Спорно по делото пред касационната инстанция е обстоятелството дали участъка на ул. Елиезер Калев, гр. Пловдив, с номера от 2 до 12, където е бил паркиран и заскобен автомобила на Горанова, както твърди жалбоподателката, е бил обозначен с хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, означаваща, че мястото на паркиране е синя зона. По делото на л. 47 е приложена като доказателство заверена схема от ОП ОКТ за ул. Елиезер Калев, попадаща в обхвата Синя зона гр. Пловдив, видно от Приложение 1 на Наредбата за организация на движението и паркирането на територията на община Пловдив. За да отхвърли жалбата в частта по соченото възражение, първоинстанционният съд е приел, че: Съгласно чл.10, ал.1 НРСППППСТГП на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране (Синя зона) в определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 08,30 до 18,30 часа. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че обхватът на Синя зона се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък, приложение 1 на настоящата наредба (л.30 от делото, общодостъпен на сайта на община Пловдив), като условията и редът за паркиране в зоната се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в град Пловдив. Според съда, в настоящия случай от представената Схема (л.47) на пътните знаци за улица Елиезер Калев, гр. Пловдив, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на обозначено място в зоната, определена за платено почасово паркиране. Касационната инстанция споделя възражението на касационния жалбоподател, че последният извод не кореспондира с фактите по делото и не дава отговор на направеното възражение. На първо място, неизяснен по делото е въпросът в кой участък на процесната улица Елиезер Калев, гр. Пловдив е бил паркиран автомобила на Горанова. Жалбоподателката твърди, че това е в участъка с номера от 2 до 12. Констативният протокол на л.38 по делото не отразява участъка на улицата, представляващ място на паркиране. В приложените по делото доказателства реално никъде не е отразен участъка на паркиране. Не е изяснено също така дали участъкът, за който е представена схемата, е този отразяващ маркировката относима за процесното място на паркиране. Адв. Паров, процесуален представител на касатора, заявява, че паркирането е осъществено на улица Елиезер Калев, гр. Пловдив до 8, като в началото на тази улица досежно участъка с номера от 2 до 12 липсва хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив. На това възражение не е отговорено от първоинстанционния съд, като по делото не са събрани доказателствени средства (въпреки искането на адв. Паров) за установяване на релевантни за спора обстоятелства. По този начин съдът е постановил съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, неизяснената фактическа обстановка и забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция (чл.220 АПК) обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на АС гр. Пловдив за ново разглеждане. При новото разглеждане, съдът следва да разпредели тежестта на доказване в процеса, като изрично укаже на ответника, че не сочи доказателства за мястото на паркиране на процесния автомобил (твърдението на адв. Паров е за паркиране на улица Елиезер Калев, гр. Пловдив до 8), както и за наличието на хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив за участъка, в който на 06.06.2022 г. в 11,15 часа, в град Пловдив на ул. Елиезер Калев е бил паркиран процесния автомобил с рег. [рег. номер]. Сочените обстоятелства са от значение за правилното приложение на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП предвид изискванията на НРСППППСТГП действаща на територията на града, съгласно които условията и редът за паркиране в зоната трябва да се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в град Пловдив. По исканията за разноски ще се произнесе административния съд съобразно изхода на делото при новото му разглеждане. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 и т.2 от АПК съставът на Върховния административен съд