Решение № 13441 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2013 г.

Решение № 13441 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Савов Димитров, чрез пълномощника му адв. Александър Чокойски, срещу решение № 118 от 20 март 2013 г., постановено по адм. д. № 704/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхврълена жалбата му против заповед № ДК-02-СЦР-61/23 май 2012 г. на началника на РДНСК Северен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник на РДНСК Северен централен район, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Костадин Савов Димитров от гр. Елена срещу заповед № ДК-02-СЦР-61/23 май 2012 г. на началника на РДНСК Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Водопровод с хидрофорна инсталация", минаващ през поземлени имоти № № 104067, 104054, 104061, 000140, 210034, 000682, 104064, 000618, 104076, 000590, 104195, 104091, 104090, 104089, 104092 по КВС на землище на гр. Елена и новообразуван имот № 513.1 землище на гр. Елена. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че през 1998 г. Костадин Димитров е изградил описания в оспорената заповед водопровод. Установено е също така, че за извършеното строителство не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Правилно е преценена и липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че извършените строително-монтажни работи не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за извършването им не е било необходимо издаването на разрешение за строеж или одобряване на инвестиционен проект. Извършеното представлява съоръжение на техническата инфраструктура предвид определението за това, дадено в § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, а тези съоръжения са строежи по смисъла на т. 38 от посочената норма. Поради това за изграждането на водопровод се изисква издаването на строително разрешение. Неоснователно е и възражението на касатора за търпимост на строежа. Предвид времето на извършването на последния приложимата разпоредба е тази по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, която предвижда, че незаконните строежи, започнати в периода 08 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., не се премахват, ако са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Последното изискване в случая не е налице, поради което е безпредметно обсъждането на останалите визирани в нормата предпоставки за търпимост на строежа. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,