Решение № 6943 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2026 г.

Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс, приложими на основание чл.216, ал.7 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № 290 от 02.04.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-192/2026г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, приложим на основание чл.216, ал.7 от ЗОП. Направено е искане за отмяна на решението на КЗК и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Кюбико“ ООД срещу решението на възложителя за прекратяване на възлагателната процедура. Направено е искане за присъждане на разноски за производството, в това число и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът „Кюбико“ ООД, редовно уведомен, с изпращане на препис от касационната жалба, не взема становище. Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, за която оспореното решение е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № D52439112/02.02.2026 г. на изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на измервателни устройства на потреблението на вода" със следните обособени позиции: Обособена позиция № 1 - "Ултразвукови разходомери за измерване при напорни течения (напорни тръбопроводи) при наличие на постоянно електрическо захранване"; Обособена позиция № 2 - "Ултразвукови разходомери за експлоатационно измерване при напорни хидравлични условия в точки без постоянно електрическо захранване"; Обособена позиция № 3 - "Ултразвукови разходомери за безконтактно измерване при безнапорни течения (открити канали)"; Обособена позиция № 4 - "Ултразвукови разходомери за измерване при безнапорни течения (открити канали) посредством потопен комбиниран сензор за ниво и скорост", открита с решение № F733882/12.11.2025 г. на възложителя. Комисията за защита на конкуренцията е отменила оспорения акт на възложителя и е върнала преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие, съобразно мотивите на решението. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност КЗК е приела, че след извършената проверка на наличните по преписката данни и документи е установено, че в оспореното решение за прекратяване не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват издаването от възложителя на решение за прекратяване и да показват тяхната относима връзка с основанията за прекратяване на процедурата, предвидени в чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. От фактическа страна е установено, че във възлагателната процедура по четирите обособени позиции са подаден две оферти – на оспорващото дружество „Кюбико“ ООД и от ДЗЗД „Нап-Тех“, като процедурата е обявена при т.нар. „обърнат ред“ – първо са декриптирани ценовите предложения, след което е извършената преценка за съответствие на техническите предложения с изисквания на възложителя. При тази преценка, комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП е приела, че техническото предложение на участника ДЗЗД „Нап- Тех“ по четирите обособени позиции не отговаря на предвидени от възложителя изисквания, поради което този участник е отстранен от четирите обособени позиции на основанието по чл.107, т.1, пр.2 и т.2, б.“а“ от ЗОП. По отношение на офертите на участника „Кюбико“ ООД, комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП е приела, че участникът отговаря на изискванията на възложителя, поради което този участник, по предвидения критерий „най-ниска цена“, е класиран на първо място по всички обособени позиции. При тези факти възложителят е прекратил възлагателната процедура на основанието по чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП – тъй като има само една подходяща оферта. С оглед изискването за мотивиране на решението за прекратяване на възлагателна процедура в хипотезите чл.110, ал.2 от ЗОП е посочено, че не е налице реална конкурентна среда, която да гарантира ефективно разходване на публични средства и постигане на икономически най-изгодната оферта, която се определя въз основа на критерия за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП. Според възложителя наличие на конкурентни предложения, ще осигури възможност за сравнителна оценка на офертите и съответно да бъде избрано най-доброто пазарно такова. По отношение на така изложените мотиви, КЗК е приела, че не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват издаване на решение за прекратяване на процедурата. Според КЗК фактът на отстраняване на един от участниците подали оферти, в случая не е лишил възложителят от възможност за сравнение на предлаганите цени, доколкото преди разглеждане на техническите оферти са декриптирани предлаганите цени, които в случая са единствения критерий за класиране на участниците. При тази установеност КЗК приема, че изложените в оспореното решение доводи от възложителя за липса на реална конкурентна среда и необходимост от прекратяване на процедурата се явяват общи, декларативни и неподкрепени с конкретен анализ на обективни данни или факти, които да обосноват защо наличието на една допустима оферта не гарантира ефективно и целесъобразно разходване на публичните средства. Изложените мотивите на оспорения акт за липса на спешност или неотложност за възлагането на процедурата, според КЗК не може да служи като самостоятелно основание за прекратяването й, тъй като законът изисква реално наличие на фактическия състав, предвиден в чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, според който прекратяването в случая е допустимо само когато за конкретната обособена позиция липсват подходящи оферти или не са изпълнени условията за създаване на конкурентна среда, които да гарантират икономически най-изгодно възлагане. По тези мотиви Комисията за защита на конкуренцията е стигнала до извод, че мотивите на оспореното решение за прекратяване на процедурата не съдържат релевантни правни и фактически основания за неговото постановяване, поради което е постановено решение за отмяна на акта на възложителя. Обжалваното решение на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимата нормативна уредба, след задълбочено обсъждане на доводите на жалбоподателя и на правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касаторът не оспорва компетентността на органа, издал акта, спазването на формата и процедурата по неговото постановяване. С касационната жалба се оспорват правните изводи на КЗК, които касационната инстанция намира за правилни и обосновани, поради което по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК може да препрати към мотивите на първоинстанционния орган. С оглед надлежното мотивиране на акта касационните оплаквания ще бъдат разгледани, както следва по-долу, като изрично на първо място се посочи, че Комисията се е произнесла в съответствие с чл. 196, ал. 3 от ЗОП по отношение на законосъобразността на решението на възложителя. На следващо място е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 207 от ЗОП проучването по преписката пред КЗК обхваща обстоятелствата, посочени с иницииращата производството пред КЗК жалба и съответно твърденията, предявени в законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗОП, както законосъобразно е посочено в решението на КЗК. При така установените факти, обосновано и законосъобразно КЗК е приела, че макар разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП да е диспозитивна, т. е възложителят по собствена преценка да може да прекрати или съответно да продължи процедурата в хипотезата на една единствена оферта, която отговаря на изискванията на възложителя, във всички случаи следва да се направи преценка дали административният орган, постановил обжалвания акт не е излязъл извън рамките на оперативната самостоятелност, превишавайки преценката си в противоречие с предоставената от закона възможност в хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. За да се позове на цитираната норма, в случаите на прекратяване на процедурата, възложителят следва задължително да мотивира избора си с аргументи, от които да се установи по какви съображения е взел решение за прекратяване на процедурата съобразно изискванията на горепосочената разпоредба, а не е избрал варианта да вземе решение за продължаване на процедурата и сключване договор с определения участник за изпълнител на обществената поръчка. Следва да се подчертае, че целта на закона е ефективно разходване на средства, което се постига чрез законосъобразно проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, приключила с избор за изпълнител. Описаните от законодателя хипотези в чл. 110, ал. 2 от ЗОП действително предоставят възможност на възложителя за прекратяване на процедурата, но следва да се отчете и обстоятелството, че принципната крайна цел на една обявена процедура е именно изборът на изпълнител и своевременно сключване на договор. Следва да се посочи, че липсата на конкурентна среда, част от мотивите на възложителя, е относима към хипотезата на чл.110, ал.2, т.1 от ЗОП, при която първоначално няма други оферти, освен една единствена, а не в хипотезата, при която има подадени оферти, но по независещи от участника причини, е останала само една. Следва да бъде възприета още и застъпената от Комисията теза, че в случая конкуренцията на участници и оферти вече е реализирана доколкото в процедурата са взели участие общо двама участника. Обстоятелството, че една от подадените три оферти е отстранена по една или друга причина от участие не означава, че е допустимо процедурата да се прекрати, поради липса на конкурентна среда. След като в процедурата са подали оферти двама участници, то това означава, че документацията е изготвена по начин, който не ограничава участието на потенциални участници. Още повече, че решението за откриване на процедурата не е обжалвано с такива аргументи и е влязло в сила. В касационното производство спорна е правната интерпретация на установените от органът по преразглеждане факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие при условията на оперативна самостоятелност и в контекста на развитите от КЗК съображения, като дискусионен въпрос се очертава и спазването на законоустановената форма, по-специално посочването на съответните фактически и правни основания съгласно предписанието на чл. 110, ал.2 от ЗОП. Изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Ролята на въведеното като задължителен реквизит на решението на възложителя за прекратяване на възлагателна процедура в хипотезите по чл.110, ал.2 от ЗОП, е описанието на фактическите и правните основания за издаването му да разкрие действителната воля на административния орган да упражни съответната разпоредителна власт. Липсата на някой от посочените елементи, вкл. само на фактическите или само на правните основания, винаги е съществен порок на волеизявлението, т.к. не само накърнява възможността на засегнатите субекти да опровергаят неблагоприятните за тях крайни изводи, а и изначално възпрепятства осъществяването на дължимия контрол. В случая, видно от съдържанието на атакуваното решение на възложителя за прекратяване на възлагателната процедура, формално присъстват правните основания за постановяването му, но както правилно е установила Комисията за защита на конкуренцията липсват конкретни фактически основания, относими към установяванията при провеждане на конкретната възлагателна процедура. Бланкетно е посочването от възложителя на липса на реална конкуренцията, поради наличие само на една подходяща оферта. В случая критерия за възлагане на обществената поръчка е този по чл.70, ал.2, т.1 от ЗОП – най-ниска цена. В хода процедурата, преди разглеждане на техническите предложения, са декриптирани ценовите предложения на двамата участници подали оферти. Този факт не е разгледан от възложителя, като относим към крайния извод за липса на конкурентна среда. Освен това следва да се подчертае, че ценовата оферта на единствения кандидат, подал подходяща оферта и по четирите обособени позиции е по-ниска, както от оферираната цена на другия участник, така и от прогнозната стойност, определена от възложителя. Общият сбор на цената предлагана от участника „Кюбико“ ООД по четирите обособени позиции е почти с 200 000евро по-ниска от прогнозната стойност, при обща прогнозна стойност малко над 2 000 000евро или приблизително 10% по-ниска предлагана цена от прогнозната стойност. Следва да се отбележи, че цитираната от касационния жалбоподател обилна практика на Върховния административен съд във връзка с приложението на разпоредбата на чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП не е относима към разглеждания спор, с оглед спецификата на конкретната възлагателна процедура, която е проведена при т.нар. обърнат ред. В случая след декриптиране на ценовите предложения на двамата участници подали оферти и при въведения критерий по чл.70, ал.2, т.1 от ЗОП е налице възможност за сравняване на двете ценови оферти, както и сравнение на ценовото предложение на единствената подходяща оферта с предвидената прогнозна стойност по всички обособени позиции. Тези факти не са отразени в изложените от възложителя мотиви, поради което и крайния извод на КЗК за бланкетност на мотивите на възложителя е обоснован. По изложените съображения и по споделените мотиви на КЗК, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от предвидените в чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение