Решение № 2721 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2012 г.

Решение № 2721 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, (с предишно наименование дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП) против решение № 487/29.02.2012 г. на Административен съд - Пловдив, II отделение, XII състав, постановено по адм. д. № 2763 по описа за 2010 г. на този съд.

С решението е отменен РА № 161001968/30.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 834/17.11.2010 г. на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно непризнато право на данъчен кредит на "Кикито" ЕООД, с ЕИК 20059887, със седалище и адрес на управление с. Хаджидимово, общ. Казанлък, ул. "Младост", № 8 в общ размер на 9 392,53 лв. по данъчни фактури, както следва: № 6200004222/03.06.2009 г., издадена от "В и К" ЕООД - Стара Загора; ДФ № 726/10.09.2009 г., издадена от "А Груп" ЕООД - гр. Казанлък; ДФ № 1/14.09.2009 г., издадена от "Асклепий" ООД - гр. Казанлък. В полза на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП са присъдени разноски в размер на 1 300 лева.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът е нарушил разпоредбите на чл. 75, ал. 2, чл. 74, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 61 ППЗДДС. В случая правото на данъчен кредит възниква само за наличните активи към датата за регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

• спазени са изискванията на чл. 69 и чл. 71 ЗДДС;

• доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата:

• към датата на регистрация по ЗДДС има съставен регистрационен опис по образец;

• описът е подаден не по - късно от 7 дни от датата на регистрация;

• активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи до 20 години, преди датата на регистрация по ЗДДС.

Непосочването на някои активи в описа би било равностойно на неподаване на опис по чл. 61, ал. 1 ППЗДДС относно същите, ведно със съответните негативи за регистрираното лице, предвидени в чл. 75, ал. 3 ЗДДС. Приемането на тезата, която поддържа дружеството ще обезсмисли съществуването на чл. 75, ал. 3 ЗДДС.

Касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - "Кикито" ЕООД, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като решението е постановено в нарушение на предвиденото в чл. 75, ал. 2 ЗДДС.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е приел за установено следното:

С обжалваният РА е отказано правото на данъчен кредит на Кикито" ЕООД в размер на 9 392,53 лв., на основание чл. 75, ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 61, ал. 1 ППЗДДС по три броя фактури с номера 6200004222/03.06.09 г., 726/10.09.09 г., 1/14.09.09 г. Констатирано е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 16.09.2009 г., подало е опис с вх. № 2400 - 267/18.09.2009 г., в който са включени налични активи само по 4 броя фактури, по които данъкът е приспаднат. В дневника за покупки и в справката - декларация търговецът е включил още 3 броя данъчни фактури, издадени от "В и К" ЕООД, "А Груп" ЕООД, "Асклепий. Тези фактури касаят закупени стоки и извършени услуги преди регистрацията на дружеството по ЗДДС, неотразени в регистрационни опис по смисъла на чл. 61, ал. 1 ППЗДДС. В решението на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е допълнено и основанието за отказ на правото на приспадане, свързано с неизпълнение на изискванията по чл. 74, ал. 3, т. 1 ЗДДС - услугата не е пряко свързана с регистрацията на лицето по ТЗ. Предмет на доставките са "арматурно желязо", услуга, телескопични подпори.

По делото е изслушано заключение по ССчЕ.

При така установените факти административният съд е отменил ревизионния акт, тъй като процесният отказ е на формално основание, регистрационният опис е носител на информация за наличните активи и получените услуги, която в случая се извлича от съдържанието на фактурите, дневника за покупки и СД за данъчен период м. 09.2009 г. Те са проверени от вещото лице.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Спорът по делото е правен, той е свързан с отговор на въпроса дали неотразяването номерата на данъчните фактури за наличните активи в регистрационния опис е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. По делото е констатирано наличието на актив, неговото описание във фактурите, в дневника за покупки и в справката - декларация. Наличието на актив е главното условие за допускане правото на данъчен кредит, тъй като в противен случай то би било обусловено от номерирането на документа, вместо от наличността на актива. Не така е целта на закона. Идентични мотиви са изложени в решение № 1068/29.11.2005 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 4686/05 г.; решение № 13604/15.11.2010 г. на ВАС - Първо отд. по адм. д. № 6439/2010 г.; решение № 10762/19.07.2011 г. на ВАС - Осмо отд. по адм. д. № 1098/2011 г.

В процесния казус е установено по безспорен начин описанието на наличните активи във фактурите, в дневника за покупки и в справката - декларация, които са проверени от вещото лице.

Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви относно липсата на основание за отказ по чл. 74, ал. 3, т. 1 ЗДДС.

Решението на административния съд е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение