Решение № 29 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2070/2015 г.

Решение № 29 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2070/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от [фирма] - гр. София срещу [фирма] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3 ЗМТА за отмяна на решение на АС при БТПП по ВАД № 342/2014 г. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с оплакванията от страна на ищеца, че първо - арбитражното споразумение не е сключено в писмена форма и следователно е нищожно т.е. липсва такова, от което следва и второто наведено основание за отмяна - постановеното решение на арбитражния орган противоречи на обществения ред. От страна на ответното дружество искът е оспорен като неоснователен в писмения отговор на исковата молба в законния срок. Претендира се присъждане на разноските. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск "Д. И. Е." - гр. София е осъден да заплати на [фирма] сумата от 9 171,97 лева - неплатен наем за месеците: декември 2013 г., февруари, март, април и май 2014 г. на основание договор за наем на машини, сключен между страните на 8.08.2013 г., съответната неустойка за забава и арбитражни разноски и е прекратил производството по насрещния иск предявен от "Д. И. Е." - гр. София. За да приеме, че е компетентен да разгледа спора, съставът на АС при БТПП, постановил атакуваното решение, се е позовал на арбитражната клауза в т. 46 от сключения договор за наем на машини, която предвижда такава компетентност. По оплакванията в исковата молба за наличие на нарушение по чл. 47, т. 2 ЗМТА: арбитражното споразумение е сключено от лице без представителна власт за ищеца-ответник в арбитражното производство: В отговора на самата искова молба заведена пред арбитражния орган, както и в проведените по делото заседания, от страна на ответника не е оспорена компетентността на АС, въпреки че страната е била надлежно представлявана от редовно упълномощен адвокат, взел участие при извършването на всички процесуални действия в арбитражната процедура и е предявила насрещен иск за съвместно разглеждане в същото производство. Следователно, дори при липса на валидно сключена арбитражната клауза, следва да се вземе в предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, в която се въвежда фикцията за наличие на такава, когато заинтересованата страна участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността по него на арбитражния орган, което е налице в настоящия случай, съгласно гореизложеното в предходния абзац. Ето защо, така наведеното оплакване за нарушение на чл. 47, т. 2 ЗМТА е неоснователно. Същото се отнася и до основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА, тъй като общественият ред обхваща само основни принципи на правопорядъка в РБ, чието зачитане следва да се обезпечи на всяка цена и няма основание да се приеме, че по някакъв начин последните са накърнени.. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователен и следва да се отхвърли. В полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 536 лева-възнаграждение за процесуално представителство, съгласно представените по делото: договор, пълномощно, фактури и платежно нареждане. Водим от горното, ВКС, II т. о.