Решение № 11635 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2023 г.

Производството е по чл.208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗемеделие гр. София срещу Решение 259 от 21.07.2023г., постановено по адм. дело 153/2023г. по описа на Административен съд- Враца. Според жалбоподателя, съдебният акт е неправилен, постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Излагат се съображения за правилен и законосъобразен административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт, претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от И. Мухляшка чрез адв. Стойчевски. Излагат се доводи, че касационната жалба е неоснователна и се прави искане за потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В с.з.касационният жалбоподател, заместник изпълнителният директор на ДФЗемеделие гр. София, редовно призован не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба, И. Мухляшка, редовно призована не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от адв. Стойчевски, с която моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди процесното съдебно решение като се присъдят сторените в настоящото производство разноски, съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Развива подробни съображения за липса на касационни основания по чл.209 от АПК и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу решение на АС-Враца, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Постановеното съдебно решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване на правото на жалба от И. Мухляшка срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-060-6500/206 от 14.01.2023г. Съдебното решение е правилно. Административният съд е определил точно предмета на оспорване, а именно цитираното по-горе уведомително писмо в частта, в която е намалено плащането по СЗ-ДККП със сума в размер на 9595,21 лв. и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 4557,72лв.. Съдът е извършил дължимата проверка по чл.168, ал.1 от АПК на оспорения административен акт. Приел е , че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК-фактически и правни основания за издаването му, което представлява съществено нарушение и е основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК. Направен е задълбочен анализ на текста на уведомителното писмо и приложените таблици, както и на посочените пояснения към таблиците. Изводът на съда, че съдържанието на административния акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно неговата форма е съответен на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Правилно е отбелязано, че мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване. Становището на административния орган пред първоинстанционния съд не санира порока на издаденото Уведомително писмо в конкретния случай. Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1710лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от адв. Стойчевски. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,