Решение № 5480 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2018 г.

Решение № 5480 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д. Попов против решение № 139 от 9.05.2018 г. по адм. дело № 154/2017 г. на Административен съд – Х. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-260-6500/9350 от 12.08.2016 г. за извършена оторизация и финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни за кампания 2015 г. От обстоятелствената част могат да се изведат доводи за необоснованост – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – Т. Желязков чрез процесуалния си представител – адвокат В. Дундов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че данните на които се позовава административният орган, са опровергани в проведеното съдебно производство и събраните по него доказателства. Кандидатът за подпомагане е отговарял на изискванията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/2015 г. и отказът да му се отпусне поисканата финансова помощ, правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 209, т. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т. Желязков против уведомително писмо от 12.08.2016 г. в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по ПНДЖ1. Направил е възражения, че съответства на условията за подпомагане по спорната мярка, въведени в чл. 38 от Наредба № 3/2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (наричана в настоящото производство Наредба № 3/2015 г.). Представил е в хода на съдебното производство многобройни писмени доказателства, установяващи, че към референтната дата – 28.02.2009 г. е отглеждал в животновъдния си обект 200 говеда. Към датата на подаване на заявлението за кандидатстване отглежда 144 броя, което прави 72% и следва да бъде подпомаган в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от наредбата. Административният орган е представил административната преписка, поискал е назначаване на съдебна експертиза и е представил допълнителни писмени доказателства. Съдът изключително подробно е анализирал всички писмени доказателства, заключението на съдебната експертиза с допълнителните пояснения, дадени от вещото лице при изслушването и приемането й в съдебно заседание на 30.11.2017 г. и представените писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК от изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните с писмо от 1.12.2017 г. Формулирал е приетите за установени фактически обстоятелства и въз основа на тях е направил правните си изводи. Приел е, че административният орган е допуснал нарушение на изискването на чл. 35 АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Не е възприел данните, отразени в писмо от заместник-изпълнителния директор на БАБХ от 3.02.2016 г. и тези в контролен лист за документална проверка № 26 от 24.02.2016 г., че броят на установените животни, съобразно представени и проверени документи е нула. В противовес на тях е приел за установено от писмените доказателства, приложени към същото писмо, представено по реда на чл. 192 ГПК, че от Справка за животни на собственик към 28.02.2009 г., на Т. Желязков в животновъден обект 2374190001 в с. Д. са идентифицирани с конкретно описаните марки едри преживни животни – 200 на брой. Тези данни се потвърждават и от приложения по делото в оригинал и копие регистър на животновъден обект. Прегледът на тези писмени доказателства, е дал основание на съда да приеме за доказано по делото, че към референтната дата 28.02.2009 г. кандидатът за подпомагане е отглеждал повече от 10 говеда и е имал право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството по смисъла на чл. 38, ал. 1 от наредбата. Приел е за установено, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане, което е първо за 2015 г., той е отглеждал 144 броя говеда, съставляващи повече от минимума от 70% - изпълнение и на второто изискване по чл. 38, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт. Това е дало основание на съда да счете, че са изпълнени специалните изисквания, поради което отказът от подпомагане по процесната мярка е незаконосъобразен. В хипотезата на чл. 172, ал. 2 АПК, той е отменен и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни възражения се повтарят доводите на административния орган, направени в представената по първоинстанционното производство писмена защита. Страната се позовава на резултатите от извършените автоматизирани административни проверки чрез интегрираната информационна система. Данните по делото сочат обаче, че в конкретния случай съществува непълнота и противоречие в данните, отразени в тази система, тъй като се търсят данни за броя животни към референтната дата – 28.02.2009 г. по отношение на заявления за подпомагане, подадени за първи път през 2015 г. Прие това неяснотата е установена още в хода на административното производство. С писмо от 3.02.2016 г. заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е поискал от изпълнителния директор на БАБХ съдействие за предоставяне на данни за кандидатите от приложената към писмото справка. Като приложение към писмото е описан един брой диск, съдържащ Списък на кандидатите, заявили НДЖ1 за първи път през кампания 2015 г., за които ДФЗ няма данни за броя на отглежданите животни съм 28.02.2009 г. БАБХ е отговорила на 27.04.2016 г., че до ноември на 2009 г. информационната система, която поддържа регистъра на животните и животновъдните обекти, в които те са отглеждани, е администрирана от Националната ветеринарномедицинска служба. Към 2016 г. интегрираната информационна система се поддържа от БАБХ, но е въведена в реална експлоатация през месец март на 2010 г. Самият изпълнителен директор в това писмо не изключва възможността, в резултат на техническия начин на миграция на данните, да бъдат открити различия. Приложена е таблица със списък на сертифицирания брой животни на 42 бенефициента към 28.02.2009 г. Под № 39 в него е вписан жалбоподателят, като в колоната - брой животни към 28.02.2009 г. е вписана "0". Това писмо е прието за от ДФЗ за достатъчно доказателства за липса на условията по чл. 38 от наредбата и да откаже подпомагане на бенефициента по заявената мярка, без да извърши проверка на заявените данни с оглед изразеното становище на изпълнителния директор на БАБХ за възможни разлики. В съдебното производство с писмо от 1.12.2017 г., изпълнителният директор на БАБХ е посочил, че по данни от информационната система към 28.02.2009 г. на жалбоподателя се водят 200 броя говеда, видно от Справка за животни на собственик, изготвена на 30.11.2017 г. Вписването им е направено в периода от 19-23.02.2015 г. от доктор И. Иванов, като за целта е представено извлечение от вътрешносистемен журнал № 1 на ИД ВетИС. В информационната система са изписани номерата на ушните марки на животните. Това обстоятелство не се оспорва и в касационната жалба. Страната се позовава на представения по делото контролен лист за документална проверка на записите в информационната система на БАБХ към референтната дата. Проверката е извършена на 24.02.2016 г. като в лявата страна на предната страница е вписана дата 28.02.2009 г. Отразени са данни за броя заявени животни - 144 и за броя животни съобразно представените проверени документи - "0". В същото време обаче, по делото е приета и неоспорена от страните съдебна ветеринарномедицинска експертиза. От констативно-съобразителната й част и приложените към нея документи, е видно, че към 28.02.2009 г. в обект № 6477-0048 са отглеждани 200 броя едри преживни животни, идентифицирани и регистрирани в БАБХ. Вещото лице е категорично, че в контролния лист датата 28.02.2009 г. е електронно въведена допълнително, тъй като при констатирани нарушения, ветеринарният лекар е задължен да състави допълнителен протокол, какъвто липсва. Административната проверка на 24.02.2016 г. не може да се приеме за достоверна към 28.02.2009 г., тъй като към тази дата в регистъра присъстват 200 броя ЕПЖ с идентификатори. Според експерта, нулирането на броя на животните с писмото от 27.04.2016 г. е резулт от грешка при прехвърляне на данните към настоящата информационна система. Констатациите на експерта са извършени на базата на описаните приложения 1-4 към експертизата: 1. Регистър на обект № 6477-0048 към 26.02.2009 г. (Списък с идентификатори на 200 бр. ЕПЖ (BG 33003200 – BG 33003399); 2. Справка за животни № 481685 на БАБХ към 28.02.2009 г. (200 крави – месодайни). 3. Декларация инв. опис на обекта от 22.12.2014 г. (144 бр. ЕПЖ) 4. Справка за животни № 481686 на БАБХ към 1.05.2015 г. (144 крави-месодайни). Последното възражение в касационната жалба е относно датата на регистрация на животновъдния обект – 9.02.2017 г. Възражението не отчита разликата в номерата на обекта. На л. 449 по делото се намира справка от Регистър "Животни и Пчелини", от която се установява, че ЕКАТЕ 23741 е регистриран на 4.08.2010 г., на същата дата е одобрен, а на 13.02.2017 г. е извършена промяна в номерацията. Всички тези въпроси са разгледани вече в съдебната практика на Административен съд – Х. и на Върховния административен съд във връзка със спор между ДФЗ и друг земеделски производител по същия списък със същото отразяване – решение № 15292 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 7909/2018 г. на ВАС, четвърто отделение. Съдържащите се в тях правни изводи и резултати от анализа на еднотипните доказатества, напълно се споделят и от настоящия съдебен състав. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, ответната страна има право на разноски. Претендираните такива са в размер на 1700 лева - адвокатско възнаграждение. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно и ги намалява на 500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение