Решение № 4611 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2013 г.

Решение № 4611 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Южен индустриален парк"АД, ЕИК 822105264, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Беловодски път" № 15-17, ет. 3, представлявано от изп. директор Йордан Иванов, срещу решение № 263 от 30.04.2013 г., постановено по адм. дело № 192/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 00002 МДТ от 24.02.2012 г. издаден от младши експерт в отдел МДТ при община Септември, потвърден с решение № 002 от 04.04.2012 г. на началник отдел МДТ при община Септември. По делото е постъпила и частна жалба от Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Септември, чрез процесуалния му представител адв. Бакърджив, срещу определение № 817 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 192/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 263 от 30.04.2013 г. по същото дело, в частта му за разноските. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Септември, чрез процесуалния си представител адв. Гърбев - оспорва касационната жалба, като недопустима, поради липса на конкретно посочени касационни основания. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата и недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на "Южен индустриален парк"АД против АУЗД № 00002 МДТ от 24.02.2012 г., издаден от младши експерт в отдел МДТ при община Септември, потвърден с решение № 002 от 04.04.2012 г. на началник отдел МДТ при община Септември, с който е установен размерът на задълженията и лихвите към тях, изчислени към 24.02.2012 г. за ТБО за 2010 г. и 2011 г. в размер на 42495,00 лева и лихви за просрочия в размер на 4172.40 лева, за недвижимия имот, находящ се в с. Варвара (гр. Септеври, ул. "Велинградско шосе" ), собственост на дружеството. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с декларация вх. № 078/25.11.2008 г. по чл. 17 ЗМДТ, дружеството е декларирало недвижимия имот, като в декларацията не е посочено изрично основание за освобождаване от данък и такса, нито е подавана последваща декларация с такова искане. С процесният АУЗД е начислената единствено такса за компонетна - ползване на депо за битови отпадъци. Съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, мотивиран е и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Решаващият съд е направил извод, че съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 3 ЗМДТ, такава такса не се дължи единствено в случаите, когато няма изградено депо. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е установил, че община Септември поддържа общинско депо в м. "Горни Башали" в землището на гр. Ветрен, поради което не е налице предпоставката за недължимост на таксата. Относно определения размер на таксата, по делото е допусната и приета съдебно - икономическа експертиза, която не е оспорена от жалбоподателя, с оглед на което съдът е приел, че определената ТБО е законосъобразна, както по основание така и по размер. С оглед така установената фактическа и правна обстановка съдът е приел, че жалбата на дружеството е неоснователна. Решението е правилно. Основен принцип за дължимостта на таксата битови услуги е нейното ползване. Законодателят изрично е посочил, че когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки, таксата не се дължи. С оглед на предмета на предоставяните от общините четири вида услуги, свързани с битовите отпадъци, законодателят е определил и кога таксата не се дължи. Член 71 ЗМДТ изрично сочи, че такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа не се дължи, когато няма такива. Т. е. законодателят е създал законовата фикция, че наличието на територията на общината на депа е равнозначно на ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци или казано по друг начин непрестиране и/или неползване има само когато на територията на общината няма депо. Изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо, са правилни и съобразени с приетата по делото фактическа обстановка. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, подробно описани в първоинстанционното решение, се налага извод, че на територията на Община Септември съществува депо за битови отпадъци и това обстоятелство не е спорно между страните. Неоснователен е доводът на касатора, че след като не е генерирал отпадъци от имота и не дължи такса за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, не следва да дължи и такса за поддържане на депо. Този компонент включва осъществяваните разходи за поддържането му и се дължи от касатора, като това задължение не е обвързано с конкретното реализиране на отпадъци от имота на задълженото лице. Общините имат конкретни задължения по Закона за управление на отпадъците при налични и функциониращи депа и изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ сочи именно на такъв правен смисъл - такса не се дължи, защото разходи не се реализират, тъй като няма действащи депа за обезвреждане на отпадъци. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като от събраните по делото доказателства, се налага извода, че на територията на община Септември съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо. Предвид изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение и следва да бъде оставено в сила . По частната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Септември: Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С оспореното определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на началник отдел "МДТ", за изменение на решение № 263 от 30.04.2013 г., по адм. дело № 192/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта за разноските. За да отхвърли искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, съдът е съобразил, че по действието на общия принцип за присъждане на разноски те се присъждат само ако са действително направени. По делото не е било доказано заплащането на договореното възнаграждение. Съдът е приел, че в производството по чл. 248 ГПК не е предвидена процесуална възможност за допълнително представяне и събиране на доказателства за разноски при пропуск това да бъде направено до приключване на съдебното дирене по делото. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са представени доказателства само за договорено, но не и за платено адвокатско възнаграждение. Именно поради това административният съд е присъдил разноските, за които са представени доказателства. В този смисъл е прието, че липсват основания за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Предвид изложеното, като е оставил без уважение молбата за изменение на съдебното решение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по настоящото дело претенцията на ответника - началник отдел "МДТ" при община Септември, за присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция е частично основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, касорът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 780 (седемстотин и осемдесет)лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение