Решение № 3440 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7033/2019 г.

Решение № 3440 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7033/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция София-град на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулта Е. Хинкова, срещу решение № 2589 от 15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 12453/2018 г. от Административен съд-София-град. С него е обявена нищожността на решение № 23/06/3/0.0.3605/2/01/04/01 от 6.08.2018 г., издадено от касатора в настоящото производство, за налагани на финансова корекция на В. Машов, като Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване се твърди, че съдът неправилно е тълкувал материалния закон, като в тази връзка се излагат подробни възражения срещу направените правни изводи на съда. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Прави искане и за присъждане на разноските. От ответната страна по касация В. Машов, чрез адвокат М. Стоянова, е постъпил писмен отговор. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. По изложените съображения моли съда, да остави касационната жалба без уважение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът се позовава на разпоредбите на чл. 20а, ал. 4 и 5 ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2019 г., включително и на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕИФ, в редакцията й обн. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., както и на съдебната практика. Предлага съдебното решение да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че производството пред Административния съд-София-град е започнало по жалба на В. Машов от [населено място], [община], срещу решение № 23/06/3/0.0.3603/2/01/04/01 с изходящ номер 01-220-6500/75 от 6.08.2018 г., с което директорът на Областна дирекция –София град на ДФЗ е наложил финансова корекция на посочените в решението фактически и правни основания в размер на 19558 лв. Административният съд-София-град, след като е изложил фактите по спора, за които между страните не е имало спор, при извършения служебен контрол за законосъобразност на издаденото решение е пиел, че директорът на областната дирекция на ДФЗ е действал без материална компетентност, поради което е обявил решението му за нищожно. За да достигне до този резултат, административният съд е приел, че процесното решение за налагане на финансова корекция било издадено на 06.08.2018 г. при действието на измененията и допълненията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г. Допуснатото по силата на закона делегиране на властнически правомощия по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, вече било ограничено по обхват с приемането на нова ал. 5 на чл. 20а, която се отнасяла с ал. 4 на същия текст като специална към обща норма. Съдът е разгледал приложението на посочената разпоредба, разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и Регламент (ЕС) 1305/2013 г., като е извел правен извод, че за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, решение може да издава единствено изпълнителният директор на ДФЗ. Постановеното решение е неправилно, защото с него е допуснато нарушение на материалния закон. Видно от данните по делото с решение за налагане на финансова корекция № 23/06/3/0.0.3603/2/01/04/01 от 6.08.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция София-град на ДФЗ, на В. Машов е определено задължение в размер на 19558 лв., представляващо сума за възстановяване по договор № 23/06/3/0.0.3605 от 12.05.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Действително, според приетата нова ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). В чл. 9б (обн. в същия ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) е предвидено, че за ПРСР за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон (ЗПЗП) - за мерките и подмерките по чл. 21, § 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки. Тъй като в случая се касае за подмярка 6. 3 от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., която мярка, не попада в изброените в т. 1 на чл. 9б, за нея е приложима т. 2 от чл. 9б, поради което с оглед обнародваната на 03.01.2018 г. ал. 5 на чл. 20а, решението за налагане на финансова корекция следва да се издаде от изпълнителния директор на ДФЗ, без да има възможност за делегиране на тези правомощия. Този извод обаче се опровергава от следното: В "Държавен вестник", бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г., ал. 5 на чл. 20а ЗПЗП е изменена, като в нея вече не фигурира препращането към мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2. Освен това, безспорен е фактът, че със създаването на ал. 5 на чл. 20а ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., ал. 4 на същия текст не е отменена и е действаща. Според тази разпоредба във всичките й редакции изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Именно на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е издал заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., с която е делегирал на директорите на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., както и по други мерки и подмерки, които обаче не са относими към настоящия случай. Процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена също на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, която разпоредба също е действаща и не е отменяна и според която изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е неприложима в настоящия случай. Напротив, от цитираните по-горе правни норми следва извод, че ЗПЗП е позволявал към обсъждания период изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощия на директорите на областните дирекции на фонда. Нещо повече, към датата на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция – 06.08.2018 г., разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ (изм. и доп. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), предоставя възможността правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон да се упражняват и от овластено от него лице. Следователно делегирането на правомощия към този момент е допустимо и не е незаконосъобразно. Освен това, съгласно ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Цитираната ал. 6 е нова и също като ал. 5 (в изменената редакция) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 ПЗР на ЗПЗП е регламентирано, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. С това е придадено обратно действие без ограничение назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции на директорите на областните дирекции на фонда. Точно това е било направено в конкретния случай. Налице е валидно делегиране на правомощия. От изложеното следва, че процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган – директора на Областна дирекция –София-град на ДФЗ, поради което същото не е нищожно. Първоинстанционният съд е изложил мотиви единствено за компетентността на административния орган и е прогласил нищожност на решението, като не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Въпросите по съществото на спора не могат да бъдат обсъждани направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания, като има предвид, че е издаден от компетентен административен орган. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение