Решение № 86 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2009 г.

Решение № 86 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за бежанците (ЗУБ). Образувано по жалба на Саткуналингам Таршан, гражданин на Шри Ланка, срещу Решение № 319/27.07.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С обжалваното решение Председателя на ДАБ постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Приел, че чужденеца не обосновава основателен страх от преследване по причини, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От установената фактическа обстановка не е налице и основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне или остане извън страната си Шри Ланка, поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изложените опасения от армията в страната не се оценяват като основателни. Нелогично е твърдението на чужденеца, че в продължение на една година се укривал от тамилските бунтовници и не е бил намерен. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице. Напуснал е страната си на произход официално. В жалбата се твърди, че административният орган не е взел предвид всички изложени от него съображения да напусне страната си. Бил е принуден да напусне, тъй като не се съгласил да воюва на страната на тамилските тигри, които на два пъти са правили опит насила да бъде отвлечен от дома му и се принудил да се премести да живее при негови роднини в съседно село. Не е поискал помощ и закрила от държавата - армията, тъй като също съществувала опасност. Напуснал и семейството на роднините му, тъй като били проверявани, както от официалните власти, така и от бунтовниците дали при тях живеят други хора. Сочи се чл. 10, ал. 2 от Директива 2004/83 /ЕО на Съвета на ЕС. Жалбата е основателна в частта й, с която е постановен отказ от предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. От представената Справка от ДАБ с вх. № 3358/06.11.2009 г. е видно, че гражданската война в Шри Ланка е приключила на 18 май 2009 г. с подписване на декларация между официалното правителство и бунтовниците, които признават поражението си. Това е период настъпил след като жалбоподателя е напуснал страната си на произход. До тази дата гражданската война е отнела живота на около 80000 души и стотици хиляди са бежанци по света. Вътрешната обстановка на страната се оценява като нестабилна. LТТЕ официално е забранена в Шри Ланка още през 1998 г., но същата провежда непрекъснати въоръжени сблъсъци с правителствените войски. Гражданите са обект на екзекуции, произволни отвличания и задържания. На фона на тази действителност няма причина да не се вярва на твърдението на жалбоподателя, че на два пъти по отношение на него бунтовниците са правили опити да го отвлекат и насила да го накарат да воюва на тяхна страна. Вторият път се е спасил, поради обстоятелството, че в района е присъствала армията. Тази сериозна опасност го е принудила да напусне семейството си и да се укрива при роднини за известно време, след което е напуснал страната. Тези отправени му заплахи за живота от бунтовниците всъщност не са подчинени и на условието жалбоподателя да представя доказателства за това, съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "а" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 /ЕО, а именно: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условията последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2. съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт на безогледно насилие. . . Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и властите на държавите членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това, посоченото тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаване на настоящия казус. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение