Решение № 236 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3974/2008 г.

Решение № 236 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3974/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд, IV-Г състав, постановено под № 25 от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 702/2006 г. с което е оставено в сила решение от 05.01.2006 г. по гр. дело № 4548/2005 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав за разваляне поради неизпълнение по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД по иска предявен от Н. Я. Й. против К. С. Й. и Л. Г. Й. сключения на 31.08.1995 г. с нот. акт № 1* том. LXXIX, нот. дело № 15848/1995 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, представляващ 1/2 ид. ч. от апартамент, разположен в североизточната част на таванския етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в гр. С. на ул. ". врата" № 12, състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения на обща площ от 62.20 кв. м. заедно с мазета № 6 и № 7 с обща площ от 9.80 кв. м. заедно с 12.72/100 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с площ от 470 кв. м., съставляващо УПИ * в кв. 60 по плана на гр. С. местност бул. "България" и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариален акт № 1* том LXXIX, нот. дело № 15848/1995 г. на нотариус В. А. в Софийска нотариална служба при Софийския районен съд. Недоволен от решението е касаторът К. С. Й. от гр. С. представляван от адвокат Д от САК, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК, като счита, че неправилно тъй като не са обсъдени почерковите експертизи с оглед обстоятелството, че исковата молба не изхожда /не е подписана/ от ищцата Н, поради което следва да се обезсилят решенията на първата и въззивна инстанции понеже е налице произнасяне по непредявен иск. Претендира за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа касационната жалба. Ответницата по касация Н. Я. Й., представлявана от адвокат С от Софийска адвокатска колегия заявява становище за неоснователност. Правоприемникът й П. С. Й. от гр. С. чрез адвокат Т поддържа оспорването й по съображения, изложени в писмена защита, претендира за направените по делото разноски. Ответницата по касация Л. Г. Й. от гр. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 135 от 30.12.2008 г., постановено по настоящето дело е конституиран като правоприемник на ответницата по касация /ищца по спора/ Н. Я. Й., починала на 15.11.2008 г. /след подаване на касационната жалба на 09.06.2008 г./ сина й П. С. Й., обезсилено е посоченото въззивно решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение на основание чл. 233 ГПК до размер на 1/2 идеална част от предмета на спора поради отказ от страната на правоприемника на ищцата-другият й син К. С. Й. С определение № 538 от 26.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно надлежното упражняване правото на иск с оглед преценката за допустимост и основателност на същия. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че във връзка с оспорването на подписа, положен на исковата молба е представена нотариално заверена декларация, изходяща от ищцата, с която е потвърдила извършените процесуални действия, който документ е официален - удостоверителен относно авторството му. Взета е предвид единичната и особеното мнение на тричленната графологична експертиза, които сочат устойчивост на идентификационните признаци и свойства като разликите са следствие на разстройство на писмено двигателните навици на лицето с оглед напредналата му възраст /над 91 години при предявяване на иска/. Съобразени са показанията на разпитания свидетел /нотариус/, заверил подписа, който е установил, че подписът е положен лично, в дома й, каквато възможност е предвидена по закон. Отчетено е заявеното от допълнителната и двете вещи лица от тричленната експертиза, че са установили различие в общите признаци, което ги е мотивирало да приемат, че подписа не е на лицето сочено за автор. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка, а доказателствата са преценени с оглед изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 136 и чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Трайна е съдебната практика, че процесуалните предпоставки в своята съвкупност обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в случая за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД/, при което е достатъчна липсата на която и да било от положителните процесуални предпоставки или наличие на която и да било от отрицателните процесуални пречки, за да бъде искът и процесът недопустими. Въззивното решение не е постановено в противоречие с р. № 104/1967 г. ОСГК на Върховния съд, според което съдът се произнася по процесуалните пречки/ преди събиране на доказателствата, а въпросът за допустимостта на иска да се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото като преюдициален въпрос с оглед приетите медицинска и графологична експертизи, преценени в съвкупност с всички други доказателства по делото. Взето е предвид, че потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия като им придава ефект спрямо представлявания както изисква чл. 25, ал. 3 ГПК (отм.). Съобразено е, че за да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск - нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска - чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.) и скрепено с подпис на ищцата, защото той символизира волята й да търси защита, а във волеизявлението да се разреши правният спор, конкретизиран в исковата молба се състои искът. В случая не е налице нередовна искова молба, за да намери приложение т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 280, т. 2 и т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение