Решение № 13407 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2018 г.

Решение № 13407 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на С. С. от гр. [населено място] с дата 16.07.2018 г. и уточнение от 10.09.2018 г. за отмяна на влязло в сила Решение № 21/15.08.2017 г. по адм. д. № 392/2016 г. на Административен съд Р., потвърдено с Решение № 5337/24.04.2018 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело № 10730/2017 г. Релевират се доводи за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Като нови писмени доказателства са приложени съответно: справка за поземлен имот с идентификатор 63427.63.24 издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Р. от дата 14.11.2016 г., писмо адресирано до молителя с изх. № СБ-03-668 от 10.05.2016 г. на началник на ОСЗ Р. относно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на С. И. С., договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 84 от 20.05.2014 г., том I, рег. № 1315, дело № 56 на Нотариус с Район на действие РС гр. Р.. Молителят твърди, че извършил сделки по покупко – продажба на имоти, а не на дарение, поради което неправилно директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Р. отказал да му отпусне целева помощ за отопление. Доводите му се обосновават с представените и изброени по – горе доказателства, които установяват вида на сделката и следвало да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Р.. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Р. не изразява становище по молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд Р.. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за отмяна на съдебно решение, което е влязло в сила на 24.04.2018 г. и в срока по чл. 240 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 5337 от 24.04.2018 г. по адм. дело № 10730/2017 г. Върховният административен съд, шесто отд. е оставил в сила Решение № 21 от 15.08.2017 г. по адм. д. № 392 по описа за 2016 г. на Административен съд Р., с което е отхвърлена жалбата на С. С. против заповед № ЗСП/Д-Р/2724 от 10.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р.. С цитираната заповед на С. С. от гр. [населено място] е било отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2016 / 2017 г., тъй по чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, от кръга на правоимащите лица се изключват тези, които през последните пет години са прехвърлили чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях. Първоинстанционният съд е констатирал, че молителят е дарил през 2012 г. и 2014 г. собствените си недвижими имоти, представляващи земеделски земи, за които са приложени по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 003, том IV, рег. № 4442, дело № 371 от 29.06.2012 г. на нотариус с Район на действие РС гр. Р. и нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 83, том I, рег. № 1314, дело № 55 от 20.05.2014 г. на Нотариус с район на действие РС гр. Р.. По своята правна същност отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове. Основанията за отмяна са лимитативно разписани в чл. 239 АПК, което от своя страна очертава и правораздавателната компетентност на Върховния административен съд да допусне отмяната. В случая предмет на искането за отмяна е влязло в сила решение на Административен съд Р., което се ползва със сила на пресъдено нещо. Молителят се явява легитимирано лице да иска отмяна на съдебното решение, тъй като за него то е неизгодно и отрича правото му на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 г. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК касае непълнота на фактическия или доказателствен материал, която непълнота се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение или на небрежност на страната. Новото обстоятелство за отмяна не трябва само да е ново, но и да е от съществено значение за делото, за да може да доведе до промяна в съдържането на решението, ако бъде взето предвид. В конкретната хипотеза представените с молбата за отмяна доказателства не попадат в категорията нови писмени доказателства по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като са съществували до приключване на съдебното производство пред първоинстанционния административен съд. Обстоятелството, че молителят е извършил и покупко - продажба на недвижим имот представляващ 2/6 ид. ч. от нива, находяща се в землището на с. К., общ. И., обл. Р., обективирана в представения нотариален акт № 84, том I, рег. № 1315, дело № 56 от 20.05.2014 г. на Нотариус с район на действие РС гр. Р., не променя извода на първоинстанционния съд, че за процесният период лицето е извършило безвъзмездни сделки, обективирани в договори за дарение на недвижим имот по представените пред него нотариални актове. Справката на поземлен имот с идентификатор 63427.63.24 издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Р. от дата 14.11.2016 г. не се явява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, а по същество представлява част от кадастралната карта на имот с посочения идентификатор. Писмото адресирано до молителя с изх. № СБ-03-668 от 10.05.2016 г. на началник на ОСЗ Р. относно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на С. И. С., е било представено в хода на първоинстанционното съдебно производство и не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, както и не е от съществено значение за делото. При така изложените съображения съдът приема, че представените писмени доказателства не установяват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, за отмяна на процесното влязло в сила решение на Административен съд Р.. Подадената молба от С. С. с пр. осн. чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,