Решение № 12095 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2017 г.

Решение № 12095 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. С. К. и С. М. Т. от [населено място] срещу решение № 1782/14.12.2016 г. по адм. д. № 776/2015 г. на Административен съд – Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кмет на Община Благоевград, чрез юрк. Л., ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението като законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 1304/30.07.2015 г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "[наименование]" – от северозапад с дължина 19, 76 м., височина 2, 50 м. и широчина 0. 20 м, от запад с дължина 7, 70 м., височина 2, 40 м. и широчина 0. 20 м, от юг с дължина 16, 23 м., височина 2, 40 м. и широчина 0. 20 м, изграден изцяло в улична комуникация от О. Т. 22 до О. Т. 26, от О. Т. 22 до О. Т. 56, по Застроителния и регулационен план (ЗРП) на [населено място], община [община]. Прието е, че се касае за строеж изграден без строителни книжа, който не попада в приложното поле на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за приложимите строителни правила и норми, както и спазена административна процедура при издаване на заповедта, вкл. компетентност на органа-издател на оспорения индивидуален административен акт. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 74 от 29.09.2014 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа по чл. 148, ал. 1 ЗУТ не се оспорва от жалбоподателите, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. За западната и южната част на процесния незаконен строеж безспорно е установено по делото обстоятелството, че са налице влезли в сила откази за издаване на Удостоверения за търпимост, поради което обосновано не е изследвана повторно в производството по премахване на незаконния строеж неговата търпимост по § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ. Освен това по действащия ЗРП, одобрен със заповед № 110/05.05.1987 г. на кмета на Община Благоевград, северозападната част от процесната ограда попада в улична регулация, поради което същата не е допустима нито по действащия към момента на изграждането правен режим и ПУП /1992 г., съгласно нотариално заверена декларация на С. Т. /, нито по сега действащите правилата и норми за застрояване по ЗУТ. С оглед на изложеното, изводът на административният съд за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената от пълномощника на ответника претенция за разноски, касаторът дължи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,