Решение № 10 от 25.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1916/2013 г.

Решение № 10 от 25.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1916/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на Окръжния прокурор на гр. Стара Загора за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 86, постановена на 10.05.2013 г. по НОХД № 412/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, с която подсъдимият Р. К. Ц. е признат за виновен в това, че на 23.12.2012 г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство- автомобил "марка", "модел" с ДК№, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда- 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред, като на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. В искането и допълнението към него е посочено, че в хода на ДП ЗМ № 772/2012 г. чрез дактилоскопна експертиза на задържания на 11.02.2013 г. (ден, следващ инкриминираната по това производство дата) е установено, че легитимиращото се като Р. Ц. лице е неговият брат Д. Ц. В същото производство е установено и това, че той и предходния ден се е легитимирал по същия начин. На тези основания се предлага постановената влязла в сила първоинстанционна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането и предлага то да бъде уважено. Защитата на осъдения Ц. поддържа, че искането е в негова полза и предлага да бъде уважено. Осъденият не се явява и не взима отношение по искането. По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е в полза на осъденото лице, подадено е от компетентен прокурор, допустимо е и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Касационният съдебен състав прие, че в хода на воденото досъдебно производство 212/2013 г. са събрани доказателствени материали, които не са били известни на решаващия съд, постановил присъдата по приключилото НОХД № 412/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. В това досъдебно производство са разпитани в качеството на свидетели Т. Т., Т. Т., Ж. К. и И. И. - очевидци на инкриминираното деяние, като първите двама са категорични, че не осъденият Р. Ц., а неговият брат Д. Ц. е извършител на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а останалите поддържат, че са задържали лице, без документи за самоличност, което е твърдяло, че се казва Р. Ц., но това обстоятелство не е могло да бъде проверено при задържането. В същото досъдебно производство е изготвена дактилоскопна експертиза - протокол № 13/ДКТ-178, от която е видно, че отпечатъците на задържаното лице са идентични не с тези на Р. Ц., а принадлежат на Д. Ц. При тези доказателствени източници, събрани в рамките на досъдебно производство различно от вече приключилото, касационната инстанция прецени, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и чрез разследване са били установени обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда, постановил влезлия в сила съдебен акт. Ако тези обстоятелства биха били известни на решаващият съд, той е могъл да постанови различен съдебен акт. Ето защо искането се явява основателно, като наказателното производство по НОХД № 412/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора, водено срещу подсъдимият Р. К. Ц., трябва да бъде възобновено, а делото върнато на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение