Решение № 8494 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 102/2018 г.

Решение № 8494 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 102/2018 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "М. 2012" ЕООД, подадена чрез управителя В. Н. срещу Решение № 5957/24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8409 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002315006921-091-001/19.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1110/4.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С., при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и заключения по назначена съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и в нарушение на материалния закон достигнал до неправилни правни изводи за неизвършена реална доставка на услуга. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение и присъди разноски в полза на дирекцията и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22002315006921-091-001/19.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1110/4.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "М. 2012" ЕООД за данъчен период м. 10.2014 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 12 507,68 лева по фактура № 100000001/3.10.2014 г., издадена от "Л. К. Н." ЕООД за доставка на услуга с предмет - СМР на обект "Футболно игрище", м. Р., гр. Е.. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "М. 2012" ЕООД срещу РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 960 лева. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставката по фактура № 100000001/3.10.2014 г., издадена от "Л. К. Н." ЕООД с предмет - строително -монтажни работи (СМР) на обект "Футболно игрище", м. Р., гр. Е. спрямо ревизираното лице (РЛ) и оттам относно правомерното начисляване на данъка (ДДС) по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приел е, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. За да обоснове тези изводи, съдът е приел от фактическа страна следното: През ревизирания период "М. 2012" извършва строителна дейност по изграждане на обект "Футболно игрище", м. Р., гр. Е.. Строителството се извършва въз основа на договор от 1.07.2014 г., сключен с "К." ЕООД - възложител. За данъчен период м. 10.2014 г., РЛ е упражнило право на данъчен кредит по фактура № 100000001/3.10.2014 г., издадена от "Л. К. Н." ЕООД с предмет - СМР на обект "Футболно игрище", м. Р., гр. Е.. При извършена насрещна проверка от органите по приходите, доставчика "Л. К. Н." ЕООД не е открит, не е представил документи и е дерегистриран по инициатива на орган по приходите. Имал е назначени 38 работници по трудови договори, за които не е внасял здравно-осигурителни вноски. При извършени насрещни проверки на част от назначените по трудов договор лица, същите са потвърдили, че за ревизирания период са работили на обект "Футболно игрище", гр. Е.. В хода на ревизията от РЛ са представени: заверено копие на фактурата, договор от 1.08.2014 г. за подизпълнение на СМР, сключен с "Л. К. Н." ЕООД, като изпълнител, количествено-стойностна сметка (КСС) и приемо-предавателен протокол (ППП) за установяване извършването и заплащането на натрупаните видове СМР от 3.10.2014 г., доказателства за плащане на фактурата по банков път. От приложената по делото строителна документация, съдът е установил, че възложител на строеж "Комплекс за социални дейности", подобект "Спортен комплекс футболно игрище" в местността Р., гр. Е. е СНЦ "ПФК Ч.", а строител е "К." ЕООД. С Констативен акт за установяване годността за приемането на строежа от 11.09.2014 г., подписан от възложителя СНЦ "ПФК Ч.", строителя "К." ЕООД, както и от проектанта и консултанта по строителния надзор се установявало, че на 11.09.2014 г. строежа е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, условията на договора за строителство и наличната строителна документация, както и че съгласно Акт обр. 12 от 12.08.2014 г. са постигнати изискванията на проекта за изпълнение на дренажни жили и събирателни канали, а съгласно акт обр. 12 от 22.08.2014 г. са постигнати изискванията на проекта за полагане на баластров материал, пясък и тревна смеска. При тези факти, съдът е обосновал правни изводи, че процесната фактура № 100000001/3.10.2014 г., издадена от "Л. К. Н." ЕООД и съпътстващите я документи, като ППП не документират реално извършена доставка, след като констативния акт за установяване годността за приемането на строежа, подписан от възложителя по строителната документация СНЦ "ПФК Ч." и строителя "К." ЕООД е от 11.09.2014 г., а представеният ППП за предаване на извършените СМР от доставчика "Л. К. Н." ЕООД на РЛ е от дата 3.10.2014 г. Посочил е, че в подкрепа на този извод са и актове обр. 12 от 12.08.2014 г. и от 22.08.2014 г., както липсата на каквито и да е данни в строителната документация, че част от възложените СМР са извършени от доставчика "Л. К. Н." ЕООД. Приел, че при безспорно установеният факт, че СМР са извършени, което е установено и със заключение по назначена СТЕ по делото не следва, че са извършени от сочения във фактурата доставчик, като в тази насока е обсъдил и събраните от приходната администрация данни за възможността с притежавания от РЛ багер и кадрови ресурс, услугите да са извършени от самото РЛ. Приел е, че съгласно практиката на СЕС, съставянето на документи, които не отразяват реални стопански операции се счита за част от данъчна измама, в която участва самото данъчно задължено лице, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия. В заключение е приел, че в конкретния случай, поради наличието на данни за данъчна измама не са опровергани изводите на приходната администрация за липса на реална доставка с представените от РЛ доказателства. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба на "М. 2012" ЕООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора, че в обжалваното решение не са обсъдени в пълнота събраните доказателства. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Изложил е собствени мотиви поради които приема, че не е извършена реална доставка на услуги, както и данни за извършена данъчна измама. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА е съобразен с установените по делото факти и събрани доказателства. Обоснован със събраните по делото доказателства е извода на първоинстанционния съд, че с представените от РЛ доказателства и безспорно установеният факт, че СМР са извършени, което е установено и със заключение по назначена СТЕ по делото не следва, че са извършени от сочения във фактурата доставчик, при наличие на установени по делото обективни данни за данъчна измама. По делото не е спорно, че доставчика "Л. К. Н." ЕООД не е открит при извършената му насрещна проверка и от същия не са представени доказателства за реалността на фактурираната услуга. От друга страна в хода на ревизията е установено, че същият е дерегистриран по инициатива на приходната администрация, декларира, но не внася ЗОВ, няма налични активи за изпълнение на дейността, реални обекти и офиси, от които да я извършва. Също така е безспорно установено, че ревизираното дружество е имало възможност със собствен технически ресурс - закупен багер да извърши фактурираните СМР, а също така е разполагало и със собствен кадрови ресурс. О. друга страна е фактурирало същата услуга на възложителя си "К." ЕООД на цена, по-ниска от тази, на която е фактурирана от доставчика му "Л. К. Н." ЕООД, при липса на логично обяснение за това. За доказване предаването на фактурираната доставка именно от доставчика "Л. К. Н." ЕООД в хода на ревизията РЛ е представило договор от 1.08.2014 г., КСС и ППП от 3.10.2014 г., които индивидуализират предмета на услугата. В противоречие с така представените писмени доказателства обаче е представеният по делото Констативен акт за установяване годността за приемането на строежа от 11.09.2014 г., подписан от възложителя СНЦ "ПФК Ч." и строителя "К." ЕООД. С посочения констативен акт се установява, че строителя "К." ЕООД, чийто подизпълнител е РЛ предава изпълнението на строежа "Спортен комплекс футболно игрище" в местността Р., гр. Е. на възложителя СНЦ "ПФК Ч." на 11.09.2014 г. В същото време, представените от РЛ доказателства сочат на извършено предаване на фактурираните СМР от доставчика "Л. К. Н." ЕООД на РЛ на 3.10.2010 г. и не са установени обективни данни за значително по-късното предаване на услугите от доставчика "Л. К. Н." ЕООД При тези данни, съобразен с практиката на СЕС е извода на първоинстанционния съд, че съставянето на документи, които не отразяват реални стопански операции се счита за участие в данъчна измама, поради което не е необходимо доказването на знанието на получателя по доставката, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В случая с оглед материалния интерес на делото, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлиза на 960 лева, поради което "М. 2012" ЕООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за касационната инстанция в размер на 960 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение