Решение № 13238 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2017 г.

Решение № 13238 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Г. В. А. 2021" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. "В. Л." №..., представлявано от Г. В.. Оспорва се Решение № 129/5.05.2017 г., постановено по административно дело № 163/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0321451/27.02.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., с която е наредено запечатване на търговски обект - "бърза закуска", находящ се в гр. В. Търново, пл. "М. Б." №.... В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на относимите материални норми и на събраните доказателства. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно мотивираност на оспорената заповед. Твърди се, че неправилно съдът е разпределил доказателствената тежест и недоказано е предположил наличието на предпоставки за издаване на принудителната мярка. Оспорва се и присъждането на разноски в полза на приходната администрация. От ответната страна чрез главен юристконсулт Й. Д. е постъпил отговор на касационната жалба, с който същата се оспорва по изложени съображения за правилност на процесното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд - В. Т. е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи. Запечатването на търговския обект - "бърза закуска" е разпоредено след извършена проверка от служители при ТД на НАП гр. В. Търново на 23.02.2017 г., при която е установена продажба на стока без издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта изправно фискално устройство. Горепосочените релевантни факти са установени от събраните по делото доказателства и не са спорни между страните. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е извършил задълбочена и пълна проверка за валидността и законосъобразността на заповедта, с която е наложена мярката. Възприетите правни изводи са съобразени с установените факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на съответната форма, без допуснати съществени нарушения на административно призводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновано е прието, че за констатираното нарушение, свързано с реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект, административният орган, при условия на обвързана компетентност, е длъжен да наложи принудителната мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че оспорената заповед не била достатъчно мотивирана относно срока, за който е наложена мярката. На това възражение първостепенният съд е отговорил логично и аргументирано, а именно - чрез запечатване на обекта за срок от 10 дни е постигната превантивната цел на мярката, така че да не се засягат права и интереси на търговеца в по-голяма степен от необходимото за целта. При посочен в закона максимален срок от 30 дни за запечатване на обекта, в процесния случай мярката е наложена за 10 дни, който срок очевидно е по-благоприятен за жалбоподателя. Мотиви относно срока за налагане на мярката се съдържат както в самата заповед чрез изложените в нея факти, така и в останали документи, които са част от административната преписка. В този смисъл, съдът правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховният съд, което не е загубило своята правна сила и според което мотивите на административния акт могат да се извличат и от други предхождащи го или подготвящи издаването му, документи. Наложената мярка и нейната продължителност, са съобразени с целта на закона, а именно постигане на преустановяващ ефект, насочен към прекратяване на подобен род деяния, представляващ административни нарушения. Постигната е и превантивно - възпиращата цел - осуетяване възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез отчетност на извършваните от търговеца продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане. Не се установяват допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърдяното, съдебният състав е разпределил правилно доказателствената тежест, която с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК е възложил на ответника, който от своя страна е представил доказателства, както относно компетентността на органа, издал заповедта, така и относно материалната й законосъобразност. Поради изложените мотиви, и като съобрази, че оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата против наложената мярка, е правилно и не страда от сочените отменителни основания, то следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно присъденото в полза на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение, както с оглед изхода на спора, така и предвид обстоятелството, че ответникът е представляван в процеса от юрисконсулт. Без значение е в случая, че административният орган, издал заповедта не бил работодател на процесуалния представител, защитавал интересите на ответника. Не се изисква и доказване на реално извършени разходи от страна на ответната страна за присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, в който смисъл е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдебният състав не е съобразил приложимата за случая правна уредба, единствено досежно размера на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. След изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017 г./, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. В случая с оглед вида на правния спор, за който не е приложима специалната норма на чл. 161 ДОПК, максималният размер на това възнаграждение следва да е в размер на 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за изплащане на правната помощ. Съответно, решението, в частта, с която са присъдени разноски в полза на ТД на НАП за сумата над 200 лева, следва да се отмени. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение