Решение № 2680 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14320/2015 г.

Решение № 2680 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14320/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 10789 от 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7749/14 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил жалбата на Христо Василев Георгиев от гр. Петрич, против заповед № ЛС-И-534/13.05.2014 г. на министъра на правосъдието. Срещу постановеното решение, е подадена касационна жалба от Христо Василев Георгиев от гр. Петрич, чрез пълномощника му адв. Георги Георгиев. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалваната заповед. Ответният по касационната жалба министър на правосъдието - гр. София чрез своя процесуален представител юрк. Гаванозова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението тричленният състав на ВАС, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Христо Василев Георгиев от гр. Петрич, против заповед № ЛС-И-534/13.05.2014 г. на министъра на правосъдието. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка относно издаване на оспорената заповед /стр. 2 - 3 от решението/, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно нейната законосъобразност. В тази насока е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 59 АПК, като при издаването й не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съдът е определил като неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на мотиви за "преразглеждане" на практика на виждането на административния орган по същия въпрос за периода 2007 - 2012 г. Отбелязано е, че издадените две заповеди № ЛС-И-2057/17.12.2007 г. и № ЛС-И-365/22.06.2012 г. на министъра на правосъдието, са издадени на основание чл. 31, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, поради което след прекратяване на мандата на лицето като общински съветник той може да възстанови правомощията си на частен съдебен изпълнител на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 6, ал. 2 ЗЧСИ, като въз основа на тях не би могло да се твърди, че е налице установена практика, тъй като към датите на издаване на двете заповеди административният орган не е разполагал с информация, че е налице сключен трудов договор на Христо Георгиев с Община Петрич за длъжността "заместник кмет", съответно липсвали са данни за предсрочно прекратяване на мандата му като общински съветник. Тричленният съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон, като аргументите му в тази насока са изложени на стр. 5 от решението. Посочено е, че е налице ново основание за прекратяване на правомощията на жалбоподателя като частен съдебен изпълнител, този път окончателно, а не временно с възможност за възстановяване на правоспособността му, като това ново основание е полагането на труд по трудово правоотношение съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ, което обстоятелство е станало известно на административния орган на 10.04.2014 г., когато е получено уведомително писмо от НАП - София относно сключен трудов договор, а от представеното по делото решение № 319/18.11.2011 г. на ОбщИК - гр. Петрич пълномощията на Христо Георгиев като общински съветник от листата на коалиция "Гергьовден - НДСВ" са предсрочно прекратени във връзка с негово заявление оставка от 08.11.2011 г. на основание чл. 30, ал. 3 ЗМСМА. Съдът е отбелязал, че предвид тези обстоятелства посоченото в предходните две заповеди основание за временно прекратяване на правомощията, не е налице към датата на издаване на оспорения административен акт - 13.05.2014 г., тъй като към тази дата пълномощията на Георгиев като общински съветник са предсрочно прекратени, и е налице несъвместимост по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ поради работата му по трудово правоотношение като заместник кмет на Община Петрич. Първоинстанционният съд е отбелязал, че разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ предвижда възможност за възстановяване на правомощията на частен съдебен изпълнител само след прекратяване правомощията на частния съдебен изпълнител само след прекратяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 ЗЧСИ, а дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ вече е прекратена и такова искане не е подадено в срока па чл. 35, ал. 2, а в същото време се установява наличие на съвместимост на чл. 6, ал. 1, т. 3, при която липсва възможност за временно прекратяване на правомощията. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора срещу решението на тричленния състав са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не е в противоречие с установената от органа трайна практика, че същата е мотивирана и е в съответствие с целта на закона. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Установено е, че Христо Василев Георгиев е частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - гр. Благоевград, както и че с две предходни заповеди на министъра на правосъдието от 2007 и 2012 г. правомощията му са били прекратявани на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ предвид обстоятелството, че същият е избиран за общински съветник в Общински съвет - гр. Петрич. Не е спорно и обстоятелството, че с решение № 319 от 18.11.2011 г. на Общинската избирателна комисия - гр. Петрич пълномощията на Христо Георгиев като общински съвет са били прекратени поради подадена оставка и че от 17.11.2011 г. същият е назначен за заместник кмет на Община Петрич, като към 07.07.2015 г. правомощията му като такъв не са прекратени. Спорът между страните се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон. Направените в жалбата оплаквания, че още към момента на издаването на предходната заповед № ЛС- И-395/22.06.2012 г. жалбоподателят е имал качеството на заместник кмет, но това не е било пречка да се издаде заповед за прекратяване на правомощията по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, поради което при издаването на оспорената заповед е нарушен принципа на последователност и предвидимост, установен в чл. 13 АПК, не могат да бъдат споделени. От тълкуването на чл. 6, ал. 1 ЗЧСИ - "несъвместимост" не може да бъде направен извод, че при прилагането й административния орган в лицето на министъра на правосъдието действа при условията на оперативна самостоятелност, по отношение на която са установени принципите на равенството чл. 8 АПК и последователност и предвидимост - чл. 13 АПК. Предмет на спора е законосъобразността на заповед № ЛС-И-534/13.05.2014 г. на министъра на правосъдието, а от незаконосъобразността на предходната заповед № ЛС-И-395/22.06.2012 г. не могат да се градят изводи за нарушение на принципа на последователност е предвидимост. Като е стигнал до същите правни изводи, тричленният състав на ВАС е приложил правилно материалния закон. По същите аргументи неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният състав е приел, че оспорената заповед е мотивирана. След като по административната преписка е установено, че по отношение на частния съдебен изпълнител е налице хипотеза на несъвместимост по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗЧСИ и след като органът не действа при условия на оперативна самостоятелност, за него не съществува задължение да обосновава защо не прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Най-накрая неоснователни са оплакванията на касатора досежно изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед е в съответствие с целта на закона. Изискването за съответствие на административния акт с целта на закона следва от принципа за съразмерност на административните актове, установен с разпоредбата на чл. 6 АПК. С нормата на чл. 6, ал. 2 ЗЧСИ законодателят е определил хипотезите, при които пълномощията на частния съдебен изпълнител се възстановяват в случаите на несъвместимост - чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 от закона. По-специално в нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ е определен кръга на дадена категория лица, които при загубване на това си качество имат право да възстановяват правоспособността си като частен съдебен изпълнител. Изброяването на категорията лица е изчерпателно и не подлежи на разширително тълкуване. Предвид характера на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1, съотношението заместник кмет - кмет не може да бъде разглеждано като по-малкото като част от по-голямото, т. е. защитата да се прилага и по отношение на по-малкото, а като разширяване на кръга на лицата, по-отношение на които нормата намира приложение. Законодателят е този, който е определил кръга от публични длъжности, при отпадането на които лицето има право да поиска възстановяване на правоспособността си като частен съдебен изпълнител. Съобразяването на това обстоятелство от издателя на заповедта води до извода, че същата е издадена в съответствие на целта на закона. Като е приел, че е издадената заповед № ЛС-И-534/13.05.2014 г. на министъра на правосъдието, с която са прекратени пълномощията на Христо Василев Георгиев, частен съдебен изпълнител, с рег. № 799 и район на действие Окръжен съд - Благоевград, на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗЧСИ, е правилна и законосъобразна, тричленният състав на ВАС, трето отделение, е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Христо Василев Георгиев и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието - гр. София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,