Решение № 5409 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 140/2009 г.

Решение № 5409 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 140/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Кметство "Изток", Община - Перник, против решение № 196 от 11.11.2008 г. по адм. дело № 466 по описа за 2008 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против решение № КПК-4 от 23.06.2008 г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Перник. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от АПК и на чл. 127 от АПК, неправилно прилагане на разпоредбите на Закона за семейни помощи за деца и на Правилника за прилагането му, несъответствие с целта на закона. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Перник е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решение № КПК-4 от 23.06.2008 г. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Перник и потвърденото с него разпореждане № 292 от 15.05.2008 г., издадено от началник отдел "КПК" по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, за събиране от Кметство "Изток", Община - Перник, на сумите по ревизионен акт за начет с вх. № 608 от 07.05.2008 г., в размер на 3223.50 лв. (главница) и 2235.27 лв. (лихви) - общо 5458.77 лв. За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Административен съд - Перник е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове при спазване на административно- процесуалните правила и при наличие на материалноправните основания за ангажиране отговорността на Кметство "Изток" по реда на чл. 110 от КСО. Изводът на първоинстанционния съд за причинени на ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи с общ размер 3223.50 лв. през периода 01.01.2001 г. - 31.12.2007 г. се основава на извършена преценка на относимите към спора доказателства и доводи. По отношение на определеното задължение по справка № 1 в размер на 32.47 лв. и лихва 25.47 лв. (общо 57.94 лв.) съдът е приел за незаконо- съобразно извършен разходът за парично обезщетение преди изплащането на трудовото възнаграждение. През периода 01.04.2002 г. - 31.12.2003 г. са изплатени семейни помощи за деца без подадени молби- декларации с необходимите документи, с което са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 1 , чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ППЗСПД (справка № 2 за главница 1 830 лв. и лихви 1951.92 - общо 3781.92 лв.). Задължението по справка № 3 за главница 1361.03 лв. и лихви 257.88 лв. (общо 1618.91 лв.) произхожда от извършени за сметка на ДОО плащания на парични обезщетения за майчинство в нарушение на изискването за представяне на болничен лист и на декларация за отглеждане на малко дете. В хода на съдебното производство ревизираното лице не е оборило фактическите констатации, отразени в съставените документи за резултатите от ревизионното производство. Касационните доводи за нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от АПК са неоснователни. След извършена проверка първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореното административно решение е издадено от компетентния орган при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки. Ревизионният акт за начет не създава задължения за плащане и не засяга имуществените интереси на ревизираното лице. Поради това не носи белезите на индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Съставеният акт за начет изпълнява функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите, представляващи нанесени щети по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. На основание чл. 117, ал. 2, т. 2, б. "в" от КСО обжалването на издадения акт по чл. 110, ал. 3 се извършва по указания ред от чл. 117 и чл. 118 от КСО. Контролът за законосъобразност върху констатациите в ревизионния акт за начет се осъществява в производството по оспорване на издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение за събиране на сумите по акта. Първоинстанционният административен съд не е отказал да разгледа и разреши повдигнатия пред него спор, поради което оплакването за съществено съдопроизводствено нарушение по чл. 127 от АПК е неоснователно. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи неправилно прилагане на разпоредбите на Закона за семейни помощи за деца и на Правилника за прилагането на Закона за семейни помощи за деца , са неоснователни. Материалното право на семейни помощи за деца се удостоверява от заявителя с подадена молба-декларация с приложени към нея документи съгласно изискванията на чл. 17, ал. 1 и 3 от ППЗСПД. На основание чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД отпускането на месечните помощи се извършва от началото на месеца, през който е подадена молба-декларацията с необходимите документи. В разглеждания случай е установено изплащане на месечни семейни помощи без подадени молби-декларации с приложени към тях документи за установяване на правото. Оспорените актове са издадени при спазване на целта на закона, който урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне. Законът изисква правата на заявителите на помощи да бъдат доказани по установения от него ред при осигуряване на документална обоснованост на извършените разходи. При издаване на оспорените административни актове административният орган е действал в условията на обвързана компетентност без индиции за превратно упражняване на предоставената му власт. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на касационния ответник за юристконсултско възнаграждение, което се присъжда в размер съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,