Решение № 1202 от 6.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл. 10 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата), представлявана от председателя си, подадена чрез процесуален представител началник отдел Правно-нормативно обслужване при Столична община район Надежда И. Панайотова - Гетова, против решение 3795 от 08.06.2022 г., постановено по адм. дело 3611/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалбата на В. Савчева е отменено решение по протокол 1126 от 10.02.2022 г. на Комисията по чл. 10 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) и e върната преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С представена по делото молба се прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Савчева, чрез процесуалния си представител адв. А. Илиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, за който представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания и обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на делото е решението по протокол 1126 от 10.02.2022 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, а не контролният акт на кмета на район Надежда Столична община, което е уточнено в хода на производството от жалбоподателката. Посочил е, че между страните е било налице предходно производство по оспорване на решение по протокол от 06.10.2020 г., което решение е прогласено за нищожно с решение 4035 от 18.06.2021 г., постановено по адм. дело 11636/2020 г. по описа на АССГ и оставено в сила от Върховния административен съд с решение по адм. дело 9782/2021 г. Съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне и именно в тази връзка е издадено и процесното решение на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Със същото е разгледано предходното заявление на лицето РНД20-ГР94-1126/20.07.2020 г. и е прието, че се постановява отказ за картотекиране по чл. 8 от Наредбата. Като мотивите са, че следва да се представи актуално правно основание актуален договор за наем за адреса, от който се картотекира заявителката по чл. 6 от Наредбата. С оглед описаното съдът е приел, че решението на Комисията е незаконосъобразно, поради нарушаване на основни принципи по чл. 35 и чл. 36 от АПК за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантни факти, както и на правото на участие на лицето в производството, както и материално незаконосъобразно. АССГ се е мотивирал, че в случая без уведомяване на лицето, както и без изискване на актуализирани данни, съответно декларации и пр., необходими за преценка на условията на кандидатите за картотекиране по Наредбата, органът е приел, че договорът за наем, представен по преписката, е изтекъл, т.е. невалиден и не са налице условията по чл. 6, ал.1 във връзка с ал. 3 от Наредбата. Органът не е уведомил лицето и не му е дал възможност да актуализира данните по представената 2020 г. декларация. Още повече според съда действащата редакция на чл. 5 от Наредбата, не предвижда задължение за представяне на договор за наем, като условие за картотекиране на заявителите. С оглед на което съдът е приел, че оспореният отказ е издаден при напълно не спазена процедура, липса на каквото и да е изясняване на релевантни въпроси, и при липса на основание за отказ по Наредбата. Решението е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. По делото не се спори, че административният орган, във връзка с влязлото в сила отменителното решение на АССГ по адм. дело 11636/2020 г., се е произнесъл по заявление РНД20-ГР94-1126/20.07.2020 г. на В. Савчева, както и, е Савчева е разбрала, че следва да представи актуално правно основание съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата - копие от договора за наема за нея и семейството й при свободно договаряне или копие от документа за собственост на имота, който се обитава, едва запознавайки се с отказа на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Правилно съдът приема, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК решението на Комисията е постановено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани необходимите доказателства. Административният орган е следвало да изиска от заявителката да представи актуални данни, към момента на разглеждане на заявлението й (през 2022 г.), още повече, че по делото е представен продължен договор за наем, който Савчева не е имала възможност да представи пред административния орган преди постановяване на отказа. Като не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за събиране на относимите доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила. Не се споделя възражението на касационния жалбоподател, че съобразно чл. 6, ал. 3 от Наредбата Савчева следва да приложи към заявлението си необходимите документи, и това нейно задължение изключва приложението на чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая Савчева не е била уведомена, че ще се разглежда повторно нейното заявление и същата е била лишена от възможността да приложи актуализирани документи. В настоящият случая административният орган се произнася повторно по заявлението, във връзка с влязлото в сила съдебно решение, и следва да съобрази изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК, тъй като в противен случай ще се произнесе без да е дал възможност на заявителката да представи актуални данни свързани със заявлението й. При така установеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното пред настоящия съд решение да се потвърди поради липсата на твърдяните от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на правния спор е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По отношение искането на ответника и с оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящата инстанция, съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение