Решение № 3683 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10963/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Москова, против решение 174/11.10.2022 г., постановено по адм. дело 174/2022 год. на Административен съд (АС) - Ямбол, с което е отменено издадено от него Уведомително писмо с изх. 02-280-6500/852 от 10.03.2022г. в частта, с която е извършено намаление за заявените плащания по заявление УИН: 28/010620/97207 за кампания 2020 г., касаещи парцел с идентификатор 35609-843-1-1 с декларирана площ 10.79ха, находящ се в землището на [населено място], община Тунджа, област Ямбол. В тази част преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Ответникът Д. Колева, чрез процесуален представител адв. Кожухарова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът установява вярно фактическите обстоятелства и правилно прилага относимите към спора материални правни норми. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. От фактическа страна съдът установява, че на 28.04.2020 г. Д. Колева подава Заявление за подпомагане, форма за физически лица, регистрирано с УИН: 28/010620/97207 за кампания 2020 г. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в същото. По подаденото заявление е постановено и оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-280-6500/852 от 10.03.2022г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е извършено намаление на заявените плащания, по заявление УИН: 28/010620/97207 за кампания 2020 г., касаещи парцел с идентификатор 35609-843-1-1 с декларирана площ 10.79 ха, в землището на [населено място], област Ямбол, като съответните намаления на субсидията по схеми и мерки са както следва: СЕПП 4364,50 лева, СПП 131,48 лева, СПК 98,61 лева, ЗДП 1259,92 лева. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че административният акт не съдържа мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Съдът посочва, че конкретни фактически и правни основания не могат да се извлекат нито от съдържанието на включените в писмото таблици, които показват единствено схемата или мярката, исканата сума, намаленията, оторозираната сума и изплатената сума, нито от съдържащите се под тях обяснения. В заключение решаващият съд приема, че е налице незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като го отменя в оспорената му част и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Правилно съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо с изх. 02-280-6500/852 от 10.03.2022г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020 г. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях приема органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за направените намаления по исканата от заявителя Д. Колева сума по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган потвърждава мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените намаления за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към придружителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-280-6500/852#3 от 14.06.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Ямбол, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд достига до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност на оспорения пред него административен акт, като го отменя в обжалваната част и връща препискана на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер 500 /петстотин/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер под минималния, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение