Решение № 11763 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2018 г.

Решение № 11763 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2018 г., VIII о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ш., лично и в качеството на ЕТ "З. – И. Ш.", подадена чрез пълномощник – адвокат С. Микински, против Решение № 1118/22.02.2018 г., постановено по административно дело № 11028/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р–22002215007229-091–001/08.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1671/27.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено без да се извърши обективна преценка на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Оспорват се правните изводи на съда относно непризнаване на сума в размер на 1 449 100 лева, която ревизираното лице е твърдяло, че е получило в заем от "Зерол" ЕАД, както и относно увеличаване на разходната му част със сума, приета като предоставена от него в заем на трето лице. Касационната жалба се поддържа от адвокат Микински, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответната страна – Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София се представлява от юрисконсулт Соколова, която оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на И. Ш. са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 137 925, 63 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 75 290, 04 лева. В хода на ревизионното производство въз основа на събраните доказателства и извършени проверки, ревизиращите органи са анализирали доходите на лицето и извършените от него разходи, като са взети предвид приходите от дейността му като ЕТ, от трудови и извънтрудови правоотношения, финансовите активи и съучастия, дялове в търговски дружества, придобитите акции, пътуванията извън чужбина, разходите за живот, средствата предоставени му в заем и заети от него на трети лица. Установено е, че за всички ревизирани периоди, Ш. е подавал годишни данъчни декларации, данните от които също са взети предвид. Изготвен е баланс на приходите и разходите по години, които са съпоставени, след което е установено превишение на извършените разходи спрямо размера на доходите за 2009 г. и 2010 г., при които данни приходните органи са провели ревизията по особения ред поради наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на лицето, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Използван е законосъобразен подход при съставяне на паричните потоци на годишна основа, в който смисъл е разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ, съгласно която данъчната основа за облагане с данък е годишна и следва да обхваща доходите от всички източници за съответната година, въз основа на което са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. Административен съд – София град е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, развивайки мотиви за неговата законосъобразност и отговаряйки на всички възражения, поддържани пред него. Неоснователно се твърди в касационната жалба за извършена от съда неправилна преценка на събраните доказателства и необоснованост на съдебното решение. Събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, в това число и заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза са обсъдени задълбочено от съда, въз основа на което са извършени правилни фактически установявания и са възприети законосъобразни правни изводи. Първият основен спор по делото е свързан с началното салдо на към 01.01.2007 г., като ревизираното лице е твърдяла, че е притежавало налични средства към тази дата в размер на 319 108 лева, от които приходните органи и съдът са приели за доказани 125 285 лева. Не са били признати като налични в началото на ревизирания период доходи, които лицето е получавало от редица търговски дружества в периода от 1986 г. до 2001 г., като в съдебното решение са изложени логични мотиви за това, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид значителния период от време, изминал от 2001 г., както и липсата на преки или косвени доказателства за съхраняване на получените средства до началото на 2007 г., няма как да се приемат за достоверни твърденията на жалбоподателя по този въпрос. Следващият спорен момент касае възражението на ревизираното лице за това, че неправилно сума в размер на 1 449 100 лева, не е била призната като приход, получен от него по договор за заем от "Зерол" ЕАД през 2008 г. Това твърдение правилно не е прието за доказано от съда, тъй като дружеството не е разполагало с подобна парична сума, която да предостави в заем на И. Ш. - обстоятелство, което е установено посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователен е поддържания в касационната жалба довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа му да възложи изготвянето на повторно заключение. Такова се допуска когато заключението на експерта не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, каквито индикации в случая липсват. Фактът, че жалбоподателят не е бил съгласен с констатациите и изводите на вещото лице, не води като последица във всеки случай извод за необоснованост и неправилност на заключението. Същото е било обсъдено и анализирано внимателно от съда, както и съпоставено с останалите доказателства по делото, поради което правилно е било ценено от него като обективно, всестранно и правилно. Обосновани се явяват изводите на съда и досежно другата спорна сума в размер на 127 130 лева, която е приета като разход на лицето, въпреки доводите му, които са в обратна насока. Установено е, че посочената сума е била предоставена в заем от И. Ш., за което е представено платежно нареждане от 20.11.2009 г., както и извлечение от личната му банкова сметка. Тези документи не са били оспорени от жалбоподателя и безспорно установяват извършен от него разход, като обстоятелството дали сумата представлява заем към "Доминик - Г. Л." или е предоставена на физическо лице, е без значение за спора. След като за процесните два периода е доказано несъответствие между приходи и разходи, за установено следва да се счита и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради което е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и отразените в ревизионния акт фактически констатации, следва да се считат за верни, след като не са оборени от жалбоподателя. С оглед изложеното и като се съобрази, че оспореното решение и валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и не страда от сочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 909 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение