Решение № 2844 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна против Решение 10739/21.10.2024г., постановено по адм. дело 937/2024г. на Административен съд Варна, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС 030992400404785/29.01.2024г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 34/15.04.2024г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на основание по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за дерегистрация на "Индитекс Интернешънъл" ЕООД с твърдения, че по делото е доказано, че дружеството не е открито на адреса за кореспонденция, в това число негов управител или представител при извършени три посещения, обективирани в надлежни протоколи, а изводите на съда за липса на системност при неоткриването му не почиват на изискванията на закона. Сочи се, че неправилно съдът е посочил наличие само на две посещения, а те са били три, като в тази връзка са представени доказателства протоколи издадени по реда на чл. 50 от ДОПК. Неправилно съдът не е кредитирал протокол 1872374/18.01.2024г. с мотив, че в решението на директора е посочена като дата 19.01., тъй като преценката за достоверност на документа следва да се извърши въз основа на самия документ, а не на други които го възпроизвеждат. Твърди се, че освен тези три посещения на адреса на дружеството, е изготвено ИПДПОЗЛ за изискване представяне от дружеството на счетоводни документи свързани с дейността му, като са извършени шест броя посещения на различни декларирани от дружеството адреси, като управителя на дружеството или друго упълномощено лице не е открито т.е. касае се за системно ненамиране на адреса на представител на дружеството. Сочи се, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 28, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, тъй като чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към чл. 28, ал. 1 от ДОПК, а не към другите норми касаещи адреса за кореспонденция. Не на последно място обстоятелството въведено с решението на директора на дирекция ОДОП гр. Варна чл. 176, т.6 от ЗДДС, макар и да се основава на данни от други производства, въвежда данни относно недобросъвестност на поведението на проверяваното лице и възпрепятства действията на органите по приходите за осъществяване на проверка. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АС Варна и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу акта за дерегистрация. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът "Индитекс Интернешънъл" ЕООД, счита жалбата за неоснователна. По подробно изложени в писмен отговор доводи, чрез процесулен представител се моли за оставяне на оспореното решение в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е бил Акт за дерегистрация по ДДС 030992400404785/29.01.2024г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 34/15.04.2024г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Индитекс Интернешънъл" ЕООД, считано от датата на връчване на акта. С оспореното в настоящото производство решение АС-Варна е отменил оспорения пред него акт за дерегистрация, като е приел, че акта е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма, но при липса на материално-правните предпоставки за дерегистрация на дружеството, залегнали в нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. АС Варна е посочил, че по делото са приложени протоколи за извършени посещения на адреса съставени по реда на чл. 50 от ДОПК, но е посочено, че проверките са извършени в кратки срокове в рамките на два последователни дни 26.01.2024г. и 29.01.2024г., поради което не се споделя извода на данъчния орган за продължителност и системност на отсъствието. За недоказано е прието обстоятелството за извършени три проверки на адреса, тъй като остава неясна дата на която е извършена проверката по протокол 1872374. В протокола е посочена като дата 18.01.2024г., но в решението на директора на дирекция ОДОП Варна е посочена дата 19.01.2024г., тази дата е и визирана в акта за дерегистрация. Това обстоятелство води до разколебаване относно първата дата на посещение. Освен това в с.з. се установява, че грешно е записана и датата 25.01., а е била 15.01., но тази грешка не е била отстранена по съответния ред. При тези установявания, съдът е приел, че липсва системност и продължителност при ненамиране на представител на адреса на дружеството, за да е приложима нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Освен това съдът е посочил, че в чл. 28, ал. 2 от ДОПК се съдържа възможност при деклариран електронен адрес, дружеството да бъде уведомявано от приходните органи и на този адрес, като при проявена от тяхна страна активност е можело дружеството да се осъществи връзка с представител на дружеството за физическа проверка. По отношение на посоченото основание в решението на директора на дирекция ОДОП Варна чл. 176, т. 6 от ЗДДС е прието, че решаващия орган може да допълва мотивите на оспорения първоначален акт, но само ако изводите са въз основа на същите факти, а в конкретния случай това не е така. Решаващия орган се е позовал на данни от друго производство за да обоснове приложението на т. 6, като тези доказателства не са приложени към настоящия спор. В обобщение АС Варна е отменил акта за дерегистрация като незаконосъобразен. Решението е правилно. Процесният акт за дерегистрация е мотивиран с наличие на обстоятелство по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Безспорно правомощието на органа по приходите за прекратяване на регистрацията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Правилно съдът е преценил, че акта за дерегистрация е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Правилни са и изводите на съда за липса на материално-правните предпоставки за реализиране на принудителната административна мярка, каквато се явява дерегистрация по ЗДДС. Релевантно за наличието на основание по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС е неоткриването на задълженото лице на адреса за кореспонденция по реда на ДОПК. Нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към ДОПК, а по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 "Адрес за кореспонденция" ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Тъй като по своята същност дерегистрацията по ЗДДС представлява санкция за неизпълнение на установени от закона задължения, за да са налице предпоставките за прекратяване на регистрацията, посочените неизпълнения следва да са със системен, повтаряем характер, като ВАС в практиката си приема, че незачитането на задължения свързани с регистрацията по ЗДДС по отношение на правния субект следва да е извършено поне три пъти т.е. в конкретния случай следва най-малко данъчния орган да е извършил три посещения на адреса на управление на дружеството и при тези надлежно оформени по съответния ред действия, да не е открит представляващия дружеството или упълномощено от него лице. В конкретния случай данъчния орган е представил доказателства за извършени три посещения на адреса на кореспонденция на Индитекс Интернешънъл ЕООД представени са 3броя Протоколи изготвени по реда на чл. 50 от ДОПК с дати 18.01.; 25.01; и 29.01. АС Варна е приел, че се касае за две посещения, като не е кредитирал протокол 1872374 тъй като според съда датата на съставяне на протокола не е ясна на самия протокол е записано 18.01., но според акта за дерегистрация и решението на директора на дирекция ОДОП Варна е 19.01. Настоящата инстанция приема, че допусната техническа грешка и в акта и в решението на решаващия орган е ирелевантна за разрешаване на спора. Важно е дали са извършени три посещения на адреса и то през период от време даващ в достатъчна степен да се приеме, че на посочения адрес за кореспонденция не може да се открие представляващ на дружеството или упълномощено от него лице в съдебната практика този период е определен през седем дни. В конкретния случай дори да се приеме, че първата проверка е извършена на 18.01, до датата на втората проверка са изминали 6-дни, то от втората дата 25.01. до 29.01. са изминали едва 4 дни. При това положение не може да се приеме, че е налице системност на неизвършване на определени действия от страна на данъчния субект, свързани с регистрацията му по ДДС, че да доведе до такова сериозно действия от страна на органа за да постанови дерегистрация. Правилни са изводите на АС Варна, че решаващия орган в производство по реда на чл. 155 от ДОПК има правната възможност да промени или да допълни приетото в данъчния акт основание за издаването му, но само ако фактите въз основа на които базира своите изводи са същите, като тези в оспорения акт. В конкретния случай се навеждат от решаващия орган нови факти, подкрепени с доказателства които не са събрани в административното производство, а в друго такова и не са приложени по съответния ред в настоящото производство, поради което не следва да се ценят. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неотносимост на съобразеното от съда наличие на посочен от ДЗЛ на електронен адрес за кореспонденция. При деклариран от дружеството електронен адрес по чл. 28, ал. 2 от ДОПК, какъвто в случая е налице, видно от доказателствата по делото, и е използван от приходните органи по различни поводи, същите е следвало да проявят активност и да съобщят на този електронен адрес необходимостта да се осигури представител на адреса за кореспонденция и едва при неизпълнение да се осигури достъп до него и при неустановяване физически при три посещения извършени през определен, посочен от съда срок, да се пристъпи към санкциониране на дружеството по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, чрез дерегистрация по ЗДДС, а не нормата да се прилага фиктивно, единствено с цел несъответстваща на закона /В тази насока Решение 6697/03.06.2024г., на ВАС, постановено по адм. дело 1886/2024г., VIII о; Решение 2930/04.03.2021г., на ВАС, постановено по адм. дело 9555/2020г., VIII о., Решение 14855/01.12.2020г., на ВАС, постановено по адм. дело 9530/2020г., I о.; Решение 12618/13.10.2020г. на ВАС, постановено по адм. дело 7209/2020г. I о и др./. По гореизложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице сочените при обжалването касационни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника му се следват разноски за адвокатско възнаграждение, което, предвид направеното възражение за прекомерност, следва да се редуцира от 1 600лв., на 1 000лв., предвид нормата на чл. 8, ал. 3 от наредба 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа /обн. ДВ бр. 14/18.02.2025г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение