Решение № 11913 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, срещу Решение 2973/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 1525 по описа на Административен съд - София град (АССГ) за 2023 г., с което е отменена негова Заповед 3282з-411/27.01.2023 г., за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване служебното правоотношение на младши инспектор И. Стойчев, [ЕГН] - старши полицай в 03 група на сектор Летищна сигурност - Аерогара София от Гранично полицейско управление (ГПУ) - София към Регионална дирекция Гранична полиция (РДГП) Аерогари при ГДГП - МВР. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Оспорва изводите на съда, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана незаконосъобразно като е приел, че дисциплинарното нарушение не е установено по безспорен начин и не е доказано. Излага съображения, че е реализиран фактическият състав на чл. 194, ал. 2 т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорването на младши инспектор И. Стойчев срещу Заповед 3282з-411/27.01.2023 г. да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация младши инспектор И. Стойчев, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение да се потвърди изцяло като допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира разноските за касационната инстанция, представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде отменено поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед 3282з-411/27.01.2023 г., издадена от ВПД Директор на ГДГП - МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 204, т. 3 ЗМВР, на младши инспектор И. Стойчев старши полицай в 03 група на сектор Летищна сигурност Аерогара София от ГПУ София към РДГП Аерогари е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като държавен служител, считано от датата на връчване на заповедта. След извършената проверка за законосъобразност съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна писмена форма, в предвидените от чл. 195, ал.1 ЗМВР преклузивни срокове, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Счита, че нарушението, описано в заповедта, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на младши инспектор И. Стойчев, не е доказано от събраните в хода на дисциплинарното производство пред органа доказателства. Излага съображения за допуснато нарушение на задължението по чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като от страна на дисциплинарно разследващия орган не са предприети действия за пълно, обективно и всестранно разследване и установяване на дисциплинарното нарушение. Приема, че описаните в Заповед 3282з-411/27.01.2023 г., на ВПД Директор на ГДГП - МВР фактически обстоятелства са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.1, т.4 от ЗМВР (нарушения на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс), уронващо престижа на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение" като към момента на издаване на заповедта за уволнение съдът счита, че не са налице доказателства за уронване на престижа на службата, които да свързват конкретното лице с извършеното престъпление кражба. Същевременно от събраните в дисциплинарното производство доказателства се установява, че по случая е било образувана пр.пр. 12333М-82/2022 г. СРП. Съдът счита, че въз основа на фактите за извършена кражба от летище София ДНО е направил извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, т. 13 от ЗМВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Съдът е приел, че няма достатъчно обективни доказателства за твърдените факти относно извършената от И. Стойчев кражба на гориво. Конкретните факти, сочещи на осъществен състав на престъпление против собствеността не са доказани по несъмнен начин. Записите от камерите, които според дисциплинарния орган са засекли момента на извършване на деянието не са част от преписката, не е снет материал от тях. Не са приобщени и материали от образуваното досъдебно производство. Административният съд счита, че няма никакви доказателства и не се твърди да има документи, установяващи по какъв начин записите са иззети и съхранени, по чие нареждане същите са иззети и по чие нареждане и от кой са изготвени. Няма данни по дисциплинарното производство къде са съхранени записите от видеокамерите, дали същите са представени на прокуратурата, няма данни кои точно камери са прегледани, на кого са предоставени записите, за кой период са снети и т.н. В докладните записки на служители в група Оперативно издирвателна дейност от ГПУ - София, приложени към обобщената справка от 11.08.2022г, а именно докладна записка с per. 8177р-153446/09.06.2022 г. и докладна записка с per. 8177р-153444/09.06.2022 г., е видно описание на лица и събития, като не се сочи дата, час, време на извършване, като към докладните записки няма приложени носители от снето видеоналбюдение, а в същото време, докладните на тези служители са цитирани в описа и съдържанието на обобщената справка. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон и я е отменил. Така постановеното решение е правилно. За да постанови този резултат АССГ е събрал относимите за спора доказателства като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и точно е установил фактите по делото. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Съдът е обосновал извод, че заповедта е издадена при неяснота на фактическите обстоятелства както относно деянието, така и относно обстоятелствата, при които е извършено, без същите да бъдат изяснени и установени в нарушение на административнопроизводствените правила по установения законов ред, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и неговата цел. Правилно съдът отбелязва, че дисциплинарното обвинение не може да почива на предположения и догадки. Описанието на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, както и събирането на относими и надлежни доказателства, е от съществено значение за отговора на въпроса дали деянието съставлява или не дисциплинарно нарушение и ако е така - то да бъде правилно квалифицирано, т. е. на тази основа да бъдат определени нарушените законови разпоредби. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената фактическа обстановка, но също така описанието на деянието следва да изпълва конкретен състав на дисциплинарно нарушение. Въз основа на представените доказателства съдът е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че това не е направено като ДНО неправилно е установил фактическата обстановка по преписката, приемайки за безспорно установено, че с действията си Стойчев е нарушил етичните правила и принципи за поведение на държавните служители в МВР, без да изясни в какво се изразяват деянията. Правилно и в съответствие с представените доказателства към административната преписка съдът посочва, че ДНО е направил подробни описания и възпроизвеждане съдържанието на докладни записки, публикации в медии, справки и протоколи и др. данни за записи от системата за видеонаблюдение на летището, но не е направил конкретни фактически установявания, свързани с действията на наказаното лице, които да изпълват състава на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР /съответно т. 15, т. 19, т. 20, и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/, респ. представляващи тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на т. 13 от ЗМВР, а деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционният съд, че при издаването на обжалваната заповед, ДНО е допуснал нарушение на материалния закон като е приел априори, че е извършено дисциплинарно нарушение, защото служителят Стойчев е задържан за извършено от него деяние, което представлява престъпление по чл. 194 от Наказателния кодекс (НК), за което обаче не му е повдигнато обвинение, респ. няма влязла в сила осъдителна присъда. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност, в случая - наказателна и ДНО не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Образуване на наказателно производство само по себе си не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което данните за образувано наказателно производство не засяга производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарната отговорност се реализира независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност, каквато в конкретния случай е наказателната отговорност. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за уволнение е издадена при неяснота на фактическите обстоятелства относно деянието и неговото извършване и не са изложени обосновани и законосъобразни мотиви за тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Не е отчетено цялостното поведение на служителя съпоставено с тежестта на установеното дисциплинарно нарушение. Проведеното дисциплинарно разследване не е довело до установяване на действителните факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до постановяване на акта в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. От изложените съображения и при липса на сочените като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на И. Стойчев следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не в претендирания размер от 1200 лева. В случая касаторът е направил възражение за прекомерност, което с оглед правната сложност на делото пред касационната инстанция е основателно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение