Решение № 7626 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2014 г.

ВАСI отделение23.06.2015 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1679/7.07.2014 г. по адм. д. № 1461/2014 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7626 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 1679/7.07.2014 г. по адм. д. № 1461/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 271305043/6.02.2014 г., поправен с РА за поправка № П 271305043/24.04.2014 г. на ТД на НАП - Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 22 400 лв. за м. 3 и 4.2013 г. като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът "Вега електроникс" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 271305043/6.02.2014 г., поправен с РА за поправка № П 271305043/24.04.2014 г. на ТД на НАП - Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 22 400 лв. за м. 3 и 4.2013 г. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по 2 бр. фактури на "Порше БГ" ЕООД за цената на автомобил "Ауди А6" с 4 + 1 места, регистриран в КАТ като товарен, категория N1, на основание ЕО сертификат за съответствие на производителя. Извършена е проверка на автомобила от ревизиращите органи, обективирана в протокол за насрещна проверка, в която е констатирано, че автомобилът не е преустройван. В РД е прието, че автомобилът не е товарен, макар че конструктивно може да служи за превоз на товари. За да уважи жалбата съдът е приел, че е доказано осчетоводяване на автомобила по сметка 205 -транспортни средства на предприятието. Автомобилът е закупен по решение на общото събрание на съдружниците, за да бъде използван за ремонтните работи на недвижимите имоти на дружеството, за него са начислени амортизации, представени са и пътни листове за използването на автомобила. Правилен е изводът на съда, че позоваването на Комбинираната номенклатура на ЕС е неправилно. Съдът е приел, че сертификатът за съответствие на производителя и регистрационния талон на автомобила, издаден от КАТ, не са оспорени от касатора и не е доказано, автомобилът да има технически характеристики, различни от описаните в сертификата и обосноваващи категория N 1. За да не приложи чл. 70, ал. 1, т. 4 и § 1, т. 18 от ЗДДС съдът се е позовал на решението дело С-118/11 на СЕС и е приел, че автомобилът се използва за икономическата дейност на дружеството и след като е регистриран от КАТ като товарен, а в РА неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. В допълнителната разпоредба на закона е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и позоваване на правната уредба в ЗДвП и Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на ЕС е неоснователно. Съдът правилно е взел предвид практиката на СЕС по дело С-118/11 при решаване на спора, с който е сезиран. В него в т. 63 СЕС приема, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. Касаторът неоснователно поддържа, че по ЗДДС използване на автомобил като товарен е налице, само ако с автомобила се извършват превози срещу заплащане. Доводите нямат опора в закона. Използването на автомобил на предприятието за транспорт до предприятието не представлява част от икономическата дейност на предприятието. Касаторът поддържа, че използването на автомобила за ежедневно пътуване до работното място не превръща автомобила в товарен. Предвид чл. 70, ал. 3, т. 2 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС използването на автомобила за ежедневно пътуване до работното място не представлява безвъзмездна доставка и дейност извън икономическата дейност на ревизираното лице. Правилно съдът е приел, предвид решението на ОС на съдружниците, че автомобилът ще се използва за нуждите на предприятието, за което използване са представени и пътни листова. В ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства автомобилът да е ползван за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието, поради което съдът като е отменил РА в посочената част е постановил решение, съобразено с европейската практика по Директива 2006/112/ на Съвета относно Общата система на данъка върху добавената стойност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

3