Решение № 9289 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2010 г.

Решение № 9289 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Нарцис Петрова Парашикова от гр. София, чрез процесуален представител адвокат Божилова, срещу решение № 84/16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1885/2009 г. по описа на Административен съд - София град с което е отхвърлен предявения от нея срещу Столична община иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 3000 /три хиляди/ лева по ЗОДОВ. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му, с произтичащите от това последици. Ответната страна - Столична община, чрез процесуален представител адвокат Добрева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Нарцис Петрова Парашикова от гр. София срещу Столична община с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 3000 /три хиляди/ лева по ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на Столична община, които следва да извършват дейности по Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, изразяващи се в настаняване на бездомни кучета в приюти, грижа за техния брой, вземане на мерки срещу бездомни агресивни кучета, ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с това незаконосъобразно бездействие на ответника. Ищцата претендира имуществени вреди в размер на 400 лева, като последица от разкъсване на собствената й ограда от глутница бездомни кучета и закупуване и изграждане на нова ограда, както и неимуществени вреди в размер на 2600 лева, за претърпени страх, стрес, дискомфорт и загуба на доверие в Столична община. В исковата молба се посочва също така, че именно глутницата бездомни кучета, които се намират на улица "740", на която живее ищцата, са разкъсали и нейния домашен любимец - персийски котарак. Претендира съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати сумата общо в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, както и направените по делото разноски. Според чл. 35, т. 4 ЗВМД (отм.), кметовете на общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Този текст отчасти е възпроизведен в чл. 138, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложението на същия закон /ППЗВМД/, съгласно който кметовете на общини обезпечават залавянето на безстопанствените животни. Съдът е разгледал спора по същество, отхвърли е иска като неоснователен като е приел, че е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при Столична община във връзка със ЗЗЖ, което да е в причинна връзка с настъпилите имуществени и неимуществени вреди на ищцата. По делото не са ангажирани категорични доказателства от ищцата в подкрепа на исковата й претенция, като нито свидетелските показания, нито писмените доказателства установяват по безспорен начин, че са причинени вреди и те са в резултат от поведението на бездомни кучета. Приел е, че неимуществените вреди, както и имуществените, подлежат на доказване и не се презумпират от съда, като обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът определя по справедливост само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но след като същото бъде доказано по надлежния ред. Следва да се има предвид също така, че при исковете по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ тежестта на доказване е на ищеца по делото, който в настоящото производство не се справи с предоставената му по закон доказателствената тежест. С оглед естеството на твърдяното увреждане и искането до съда, формулирано в исковата молба, неправилен е направеният от административният съд извод, че делото му е подсъдно. Настоящият състав на ВАС намира, че задълженията на кметовете на общини, визирани в чл. 35, т. 4 от ЗВМД (отм.) и чл. 138, ал. 1, т. 5 ППЗВМД, не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Съгласно приложимата в случая, специална правна уредба на ЗВМД (отм.) и правилника за неговото приложение, безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините. Следва да се отбележи, че разпоредбите на глава V "Безстопанствени животни" от действащия понастоящем Закон за защита на животните, в сила от 31.01.2008 г., също налагат извода, че безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Но при изпълнението на тези задължения, общините действат, като лица, упражняващи надзор върху безстопанствените животни на тяхна територия, а не упражнявайки властнически компетенции, в изпълнение на административна дейност. Според чл. 50 ЗЗД, за вредите причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че отговорността на общините за вреди, причинени от безстопанствени животни, за които именно те полагат грижи и осъществяват надзор, следва да бъде реализирана не по специалния ред по чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, както е приел административният съд, а по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане, а предявения иск не попада в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Предвид наведените фактически твърдения и отправените въз основа на тях искания до съда, неправилно административният съд е приел, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК, наместо такъв по чл. 50 във връзка с чл. 45 ЗЗД, който е подсъден на общите съдилища. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като административният съд се е произнесъл по исковата молба, предявена на основание чл. 1 ЗОДОВ, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, като постановено извън подведомствеността на административния съд. При това, образуваното по исковата молба административно дело по описа на Административен съд - София град следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност за произнасяне по исковата молба, по която е образувано, на съответно компетентния общ съд, а именно - Районен съд - София. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение