Решение № 3524 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2010 г.

ВАСVII отделение11.03.2011 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Агрия-2009" ЕООД срещу решение № 346 от 31.03.2010 г. по преписка № КЗК -841/2009 г на Комисията за защита на конкуренцията, в оспорената част. Осъжда "Агрия-2009" ЕООД да заплати на Комисията за защита на конкуренцията юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд

Мотиви

Решение № 3524 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Образувано е по жалба на "Агрия-2009" ЕООД гр. Горна Оряховица, срещу решение № 346 от 31.03.2010 г. по преписка № КЗК -841/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която по т. 1 е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Агрия-2009" ЕООД и е наложена имуществена санкция в размер на 440 лв., по т. 2 е установено извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на "Агрия-2009" ЕООД и е наложена имуществена санкция в размер на 440 лв., по т. 3 е постановено прекратяване на нарушението по т. 1 и т. 2 и по т. 6 е възложено на "Агрия-2009" ЕООД да заплати на "Танушев" ООД направените в производството разноски в размер на 1000 лв. Представителят на Комисията за защита на конкуренцията счита, че жалбата следва да се остави без уважение, представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Танушев" ООД не е взела становище в съдебното производство. Върховният административен съд, Седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоопределения 14-дневен срок. В решението на комисията е разгледано поведението на ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" и законосъобразно като страна е конституиран универсалният правоприемник "Агрия-2009" ЕООД, който носи отговорност за правните последици от евентуално нарушение на закона. По т. 1 от решението е установено нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК за действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Събрани са доказателства, че до края на ноември 2008 г. ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" е разпространявал прави сифони с декоративни плочки с уплътнение, произведени от "Танушев" ООД, които осигуряват воден затвор, а от момента на стартиране на собствено производство на декоративни плочки /капачки/ от април 2009 г. разпространява прави сифони с декоративни плочки, собствено производство, които не осигуряват воден затвор. Посочено е, че ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" произвежда и разпространява на българския пазар продукта "прав сифон", опакован в картонена кутия, на която няма данни, че същият не осигурява воден затвор. Изложени са мотиви, че е налице премълчаване на съществена характеристика на предлаганите от април 2009 г. сифони, които не осигуряват воден затвор, каквато характеристика продуктите от този вид обичайно притежават поради предназначението си и потребителите презумират, че е налице, поради което е създадена възможност да възникне заблуда у потребителите и с това бездействие е осъществено нарушение на чл. 29 от ЗЗК. Съгласно БДС 1194-76 продуктът "подов сифон" служи за отвеждане на оточна вода и предпазва от връщане на каналните газове, поради което комисията е приела, че е налице предположение, че подовите сифони осигуряват воден затвор. Имат основание твърденията на жалбоподателя, че има различен начин на монтиране на сифоните в строителството - чрез поставяне на сифони с воден затвор и чрез поставяне на сифони при които отвеждането на водата от сифона се извършва чрез PVC коляно и тръба в края на помещението, а в края на помещението, в стената чрез две S образни колена се получава воден затвор и при двата вида сифони се постига предпазване от връщане на каналните газове, съгласно изискванията на БДС, но това не изключва наличието на констатираното нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Независимо, че има пазар на сифони без воден затвор, непосочването, че предлаганите от април 2009 г. сифони в същата опаковка не осигуряват воден затвор противоречи на добросъвестната търговска практика и е бездействие което уврежда или може да увреди интересите на конкурентите, тъй като те се купуват вместо неговите продукти. Следователно нарушението е непосочването при разпространението на продукта, че сифона не осигурява воден затвор, а не самото производство на прав сифон без воден затвор. С оглед на това следва да се приеме, че е налице приетото от КЗК фактическо нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Това нарушение е свързано със съществено свойство на стоката във връзка с предпазването от връщане на канални газове, но не осъществява състава на чл. 31 ЗЗК, тъй като не са налице неверни твърдения, че сифоните осигуряват воден затвор. Комисията е установила, че издаваната от името на ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" декларация за съответствие е със същото съдържание като издаваната от конкурента "Танушев" ООД за неговите изделия. В декларациите за съответствие за произвежданите продукти издавани от "Танушев" ООД е посочена фирмена техническа спецификация, издадена въз основа на система за контрол на качеството на произвежданите продукти, разработени от "Танушев" ООД и протоколи за изпитания на Научноизследователски строителен институт на продуктите на "Танушев" ООД, каквито не са извършени на продуктите на ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев", а търговецът е издавал същата декларация за съответствие като е сменял името на дружеството производител със своето. Жалбоподателят е възразявал, че "Танушев" ООД е дал съгласие да се използва неговата декларация за съответствие, по искане на клиент на едноличния търговец за издаването на такава, когато е разпространявал декоративни плочки, произведени от "Танушев" ООД. Установено е, че декларацията за съответствие със същото съдържание е придружавала продукта и когато вече се произвеждал с декоративни плочки собствено производство на едноличния търговец, което е взето предвид от комисията при определяне на размера на санкцията. За да приеме, че е налице нарушение на чл. 31 ЗЗК комисията е посочила, че в периода ноември 2007 г. - ноември 2008 г. ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" е разпространявал в търговската мрежа декоративни плочки за сифони, произведени от "Танушев" ООД, които са закупувани непакетирани. В този период разпространяваните от него подови сифони са окомплектовани от долна част на подов сифон, произведени от ЕТ "Алпласт -Славка Стоянова" и с декоративни плочки /капачки/, произведени от "Танушев" ООД. Комплектът е пакетиран в картонени кутии с етикет, на който е посочен производителят ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" и материалите от които са произведени двата компонента- алуминий и месинг. От април 2009 г. ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" започва собствено производство на декоративни плочки от месингова и неръждаема ламарина и ги разпространява на пазара без промяна на опаковките и етикета, рекламира ги на интернет сайта си и в продуктов каталог / нова оферта/. Установено е, че към момента на разследването произвежда декоративни плочки само от неръждаема ламарина, обработена с INOX покритие, пакетирани в същите картоните кутии и етикети, произведени преди започването на неговото производство. Изложени са мотиви, че на етикетите липсва информация предлаганият продукт от април 2009 г. да е различен от досега разпространявания подов сифон, който е бил окомплектован с декоративни плочки плочки на "Танушев" ООД произведени от месинг. Прието е от комисията, че търговецът не е обозначил по подходящ начин в етикета действително използвания от него материал за производство на декоративните плочки, не е предоставил информация, че вече предлага други декоративни плочки собствено производство различни от вече наложените в познатия на потребителите комплект с познатите на потребителите опаковка и със същия етикет. Правилно е отчетено като недобросъвестно поведение разпространяването в търговската мрежа на конкуриращи продукти - подови сифони с декоративни плочки, в една и съща опаковка и един и същ етикет, но в действителност декоративните плочки изработени от различни производители и от различен по качество материал. Не е спорно, че ЕТ "Агрия - Стойчо Стоев" е произвеждал декоративни плочки от месингова и неръждаема ламарина, но комплектите съдържащи декоративни плочки от неръждаема ламарина собствено производство са били пакетирани в същите картоните кутии и етикети, произведени преди започването на неговото производство в които е посочено, че материалите на двата компонента са алуминий и месинг. Член 31 от ЗЗК забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките чрез твърдение на неверни сведения. Неверното сведение в етикета е, че единия компонент е от месинг, а е включвал такъв от неръждаема ламарина покрита с INOX, тази информация е довела до заблуда относно конкретно съществено свойство на стоката, материала от който е произведена и са неотносими твърденията, че покритието с INOX е по- качествено. Продуктът е предлаган вече без наличие на уплътнение на декоративната плочка осигуряващо воден затвор и на по- ниска цена. Търговецът не е обозначил, че предлага други декоративни плочки собствено производство, различни от вече наложените в познатия на потребителите комплект с познатата на потребителите опаковка и със същия етикет. Използван е един и същ етикет и опаковка при пакетирането и предлагането на декоративни плочки, изработени от различни по качество материал. Нарушението е свързано с невярната информация в етикетите, продуктовия каталози и интернет сайта, че продукта е от месинг, а се е разпространявал такъв изработен от неръждаема ламарина с INOX покритие и разпространяването едновременно в една и съща опаковка сифони с декоративни плочки произведени от "Танушев" ООД и такива собствено производство, без да е указано в опаковката за разликата в продуктите. Комисията правилно е отчела всички относими обстоятелства и е определила санкция в размер на 2% от общия оборот, на стойност 400 лв. за двете нарушения поотделно. Разноските в административното производство са определени законосъобразно и включват 500 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатски хонорар, което не е прекомерен. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

2